Определение № 875 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 115/2025 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. Т. Т., П. С. Б., Ц. И. Т. и В. Т. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК на влязло в сила решение № 392/14.03.2011 г. по въззивно гражданско дело № 366/2010 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдено в обжалваната част решение № 51/19.02.2010 г. по гр.д. № 677/2008 г. на Врачанския окръжен съд (В.), с което срещу молителите са уважени искове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество и парични суми. Молителите твърдят, че с решение от 5.09.2023 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по дело „Т. срещу България“ (№ 21039/13), по тяхна жалба № 21039/13 е признато, че по отношение на молителите е било допуснато нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл.1 от Протокол № 1 от Конвенцията. Молителите твърдят, че решението на САС и потвърденото с него решение на В..ОС са неправилни, т.к. за тях (молителите) е било непосилно да оборят предвидената в отменения закон от 2005 г. презумпция, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е резултат на престъпление, поставя върху ответниците значителна тежест при установяване на противното. Ответникът по молбата за отмяна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество оспорва основателността на молбата. Настоящият състав, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта, намира, че те са осъществени: молбата за отмяна е подадена от надлежни страни; те искат отмяна на влязлото в сила решение на САС по делото (което е влязло в сила в деня на влизане в сила на определение № 301/26.06.2012 г. по гр.д. № 991/2011, на ВКС, IV г.о., с което касационната жалба на молителите е била върната); това влязло в сила решение подлежи на отмяна на посоченото в молбата основание; молителите имат интерес от отмяната на влязлото в сила решение; молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.2 ГПК (в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно) и молбата за отмяна е редовна. Воден от изложеното съдът