Решение № 7300 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2013 г.

Решение № 7300 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Гетико - Галин Вичев", представляван от адв. Желязкова, срещу решение № 1770 от 03.07.2013 г. по адм. дело № 3412 по описа за 2012 г. на административния съд - гр. Варна. С него е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт № 251200698/04.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - офис Търговище, потвърден с решение № 421/03.08.2012 г. от на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК са изложени подробни доводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна /ДД "ОДОП"/ не изразява становище по депозираната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 251200698/04.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - офис Търговище, потвърден с решение № 421/03.08.2012 г. от на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Той е бил издаден в резултат на осъществена ревизия на ЕТ "Гетико - Галин Вичев" по прилагането на ЗДДФЛ за ревизирани периоди 1.01.2008 г. - 31.12.2009 г. и за данъчни периоди от 1.01.2011 г. до 30.09.2011 г. по прилагането на ЗДДС. В резултат на ревизията са определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 7668.13 лв. и лихви 993.36 лв. и по ЗДДС в размер на 122 199.58 лв. и лихви 11001.81 лв. В хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Констатирано е, че през ревизираните данъчни периоди са изразходвани парични средства в брой срещу увеличение на паричните средства по банкови сметки на ЕТ и са осъществени плащания на парични средства в брой срещу намаляване на задължения към доставчици, без счетоводно търговеца да е разполагал с такива средства предвид установените отрицателни салда в сметка 501. Осъществено е уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице, че ревизията ще се осъществява по специалния ред. Изискана е декларация по чл. 124, чл. 3 от ДОПК. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число много подробно всички събрани доказателства, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс и размера на установените задължения както за ДДС, така и за данък общ доход по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните периоди. Описани са подробно и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на процесуалния закон. Първоинстанционния съд е приел, че в хода на съдебното производство, жалбоподателя не е успял да представи достатъчно убедителни доказателства, които да оборят констациите изложени в ревизионния акт. Прието е, че тъй като ревизията е протекла по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. С оглед на изложените мотиви, първостепенния съд е приел, че издаденият РА е законосъобразен и следователно е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу него. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение смята, че първоинстанционният съд е възприел и възпроизвел правилно установената фактическа обстановка по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Видно от наличните доказателства по делото, при извършената ревизия са установени несъответствия в счетоводството на жалбоподателя, във връзка с които не са дадени логични обяснения от ревизираното лице. В конкретния случай, административния съд правилно е приел, че има данни въз основа на които ревизията следва да бъде проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. След подробен анализ на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, първоинстанционния съд е приел, че при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, важи презумцията на чл. 124, ал. 2, съгласно която - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тази връзка е оказано на жалбоподателя да представи всички необходими доказателства в подкрепа на своите твърдения. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба относно неправилното провеждане на ревизията по особения ред. Видно от всички събрани при разглеждане на делото доказателства - главна книга, оборотни ведомости, ОПР и др., в това число и изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза може да се направи обоснован извод за наличието на предпоставките на чл. 122 от ДОПК. Безспорно е установено, че през ревизирания период данъчно задълженото лице е изразходвало парични средства в брой срещу увеличение на паричните средства по банкови сметки на едноличния търговец и са осъществявани плащания в брой срещу намаляване задълженията на доставчиците, без счетоводно да е разполагал с тези средства, предвид отрицателните салда по сметка 501. Настоящият състав на ВАС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че след като в хода на ревизията и съдебното производство не е установено, че от собственика са получени средства, както и заеми от трети лица, то основателно органите на приходната администрация са приели, че същите представляват укрити приходи, неотчетени по законоустановения ред и са провели ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Доводите, изложени от касатора, по отношение на приложението на счетоводен стандарт /СС 18/, също се явяват неоснователни. След като е установено отрицателно салдо по сметка 501 и осъществени плащания на парични средства в брой, срещу намаление на задължения към доставчиците, то в конкретния случай основателно може да са приеме, че са налице данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, които съгласно същия закон са облагаеми с ДДС. В хода на съдебното производство пред първата инстанция от страна на жалбоподателя е твърдяно, че органите по приходите не са доказали, че отрицателните салда по сметка 501 са суми от продажба на стоки, но в тази насока не са ангажирани достатъчно доказателства, които да опровергаят това заключение. Предвид на презумцията за доказателствена тежест съгласно чл. 124, ал. 2, ревизираното лице не е представило достатъчно убедителни доказателства и не е провело насрещно и пълно доказване, с което да опровергае изводите на ревизиращия орган. Предвид на гореизложеното, административния съд правилно на основание чл. 25, ал. 5, чл. 86, ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е потвърдил изводите на ревизиращите органи относно начисленото ДДС върху размера на установените укрити приходи, представляващи сумата от недостига на парични средства към определени дати, в рамките на всеки един от ревизираните месечни периоди от 01.01.2011 до 30.09.2011 г. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурата, издадена от "Мийт БГ" ЕООД, настоящият състав смята, че изводите за липса на реална доставка са правилни и подкрепени от наличните доказателства. Видно от ангажираните доказателства по време на ревизията и съдебното производство, жалбоподателят не е представил документи за извършен транспорт - експедиционни бележки, товарителници, складови документи, данни за МПС и водачите им. От извършената насрещна проверка на доставчика, не са представени документи, които да сочат за прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, липсват доказателства за приемането и изписването на стоката за съхранение в хладилник от влогоприемателя - "Фриго сток" ООД. С оглед на всички тези данни, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, че за тази конкретна доставка не са ангажирани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за реалността на доставката и прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,