Решение № 3299 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, срещу решение №7515/02.10.2025 г. постановено по адм. д. 1125/2025 г. на Административен съд –Хасково (АС-Хасково). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т.3 от АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът С. М. М. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, в което изразява становище и за нищожност на оспорения пред първата инстанция акт. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение №7515/02.10.2025 г. постановено по адм. д. 1125/2025 г. на АС –Хасково по жалба на С. М. е отменен Отказ на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, обективиран в Писмо изх. № 56/22.04.2025 г. да удовлетвори искането му за достъп до лични данни, изпратена е преписката на администратора на лични данни за ново произнасяне по заявлението на С. М., с което е упражнено правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните/ОРЗД) при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите, както и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че „Кеш кредит мобайл“ ЕАД в качеството си на администратор на лични данни не е изпълнил задължението, което има според ОРЗД за прозрачност в дейността си и не е предоставил всички поискани от физическото лице обработвани от него данни, включително и свързания с договора за кредит договор за обезпечение, който би трябвало да се намира в кредитното досие на заявителя. За да постанови този резултат съдът е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е изпратен по електронен път отговор от 22.04.2025 г. на дружеството, подписано от неговия юрисконсулт, който отговор представлява произнасяне по подадено искане от 22.04.2025г. за предоставяне носители на лични данни. Съдът е счел, че в случая подаденото писмено искане до администратора на лични данни, представлява заявление по см. на чл.37б, ал.1 ЗЗЛД с реквизитите по чл.37в ЗЗЛД. Приел е, че заявлението е подадено за упражняване правата по чл.15 от ОРЗД и предвид приложимите разпоредби администраторът на лични данни е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Според първата инстанция като не са предоставени всички документи, които би трябвало да се съхраняват в „кредитното досие“ на физическото лице, включително и договора за обезпечение, който трябва да е бил сключен като част от процедурата за отпускане на кредит, администраторът на лични данни е лишил физическото лице от „правото на защита на личните данни“, което му предоставя чл. 8, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и е възпрепятствал същия да се възползва от правото му по чл. 8, § 2 от ХОПЕС, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с жалба, в която са изложени твърдения за нарушено право на защита на лични данни на физическо лице. Административният съд е събрали всички доказателства, съставляващи преписката, образувана по искане вх. № 138/22.04/22.04.2025 г. на С. М. М. до „Кеш кредит мобайл“ЕАД но въз основа на тях необосновано е приел, че се оспорва отказ да се удовлетвори това искане, обективиран в писмо изх. № 56/22.04.2025 г. Видно от съдържанието на жалбата на С. М., той оспорва отказ на администратор на лични данни като го е индивидуализирал изрично като обективиран както в цитираното вече писмо, така и в електронна комуникация. АС-Хасково е приел като доказателства по делото копия от разпечатана електронна кореспонденцията от 22.04.2025 г. между С. М. и „Кеш кредит мобайл“ЕАД, но е разгледал жалба само срещу отказ, обективиран в писмото, подписано с електронен подпис от юрисконсулт. Липсва обсъждане на правните последици, включително и относно авторството на останалите електронни писма, съставляващи кореспонденцията от 22.04.2025 г., които не са подписани, независимо, че на практика именно на тях се позовава С. М., за да твърди, че му е отказано предоставяне на пълен достъп до неговите лични данни. В отмененото от АС-Хасково писмо, подписано с електронен подпис от юрисконсулт Христов 16.47 на 22.04.2025 г. (вероятно изпратено от ел.поща с адрес dpo@cashcredit.bg в 17.16 часа на 22.04.2025 г.) е посочено, че се предоставят исканите данни и има приложени копия от документи, последващото електронно писмо, изпратено чрез същата ел.поща от 17.54 часа „екип на „Кеш кредит мобайл“ЕАД“ информира заявителя, че не е възможно да му се предостави копие от изрично поискания с допълнително писмо, изпратено отново по електронен път в 17.28 часа договор за обезпечение, защото дружеството не разполага с него, а на последното писмо на С. М. от 18.03 часа на същия ден с уточняващи аргументи за конкретизираното искане по повод договора за обезпечение, липсва отговор. Като не е съобразил съдържанието на жалбата, с която е сезиран, а е ограничил предмета на спора само до проверка относно действителност и законосъобразност на отказ, обективиран в писмо изх. № 56/22.04.2025 г. административният съд е постановил недопустимо съдебно решение. Решаващият съд е сезиран с искане за отмяна на отказ да се уважи в цялост искане за предоставяне на копия от всички документи, които съдържат лични данни на С. М., а не само срещу писмо изх. № 56/22.04.2025 г., с което му се предоставят копия от документи. На практика съдът само е споменал разменената електронна кореспонденция, но не е обсъждал дали в нея се съдържа ново искане за предоставяне на данни или се уточнява първоначално подаденото, налице ли е действително волеизявление на администратор на лични данни по надлежно отправено към него искане на субект на данни, включително относно подписването от лице, което разполага с право да го представлява като администратор на лични данни. Анализът в тази насока е ограничен само до писмото, подписано с електронен подпис от юрисконсулт, но само с позоваване на пълномощното за процесуално представителство. Електронната кореспонденция е приета само като потвърждение, че дружеството е знаело за писмото и не му се е противопоставило, поради което го обвързвало като търговец. Тези изводи не отчитат молбата от 28.07.2025 г. на „Кеш кредит мобайл“ЕАД, разясняваща обема на представителната власт на юрисконсулта, липсата на каквито и да е данни за авторство на останалата електронна кореспонденция и спецификата на правилата относно обработване на лични данни и изискването за изрично, недвусмислено, прозрачно и отделно изразяване по повод всяко обработване. Като се е ограничил само до част от оспорването решаващият съд не е определил правилно предмета на спора, но този пропуск поради естеството на спора и неговата неделимост, не може да се разглежда като частично произнасяне по смисъла на чл. 176 от АПК, а води до извод за произнасяне по непредявено искане. При неизяснено съдържание и обем на оспорения отказ, респективно авторството на волеизявленията, които го формират, АС-Хасково е постановил съдебно решение с предмет, различен от този, с който е сезиран. Предвид изложеното обжалваното решение трябва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на АС-Хасково за ново разглеждане при правилно определяне на предмета на оспорване и разглеждане на жалбата на С. М. на посочените от него основания и предмет. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,