Определение № 59 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 721/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 394 от 23.10.2017 г. по ч. гр. д. № 335/2017 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено определение, съдържащо се в допълнително въззивно решение № V-641 oт 19.07.2017 г. по чл. 250 ГПК по в. гр. д. № 857/2016 г. на Бургаския окръжен съд, за оставяне без разглеждане на заявление с искане за допълване мотивите на основното въззивно решение чрез добавяне на текста “неденоминирани“ след израза „160 867 лева“. Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна касационна жалба вх. № 10549/13.11.2017 г. от С. П. З., приподписана от адв. Е. А.. Иска се отмяна на обжалваното определение с твърдения за неправилна квалификация на отправеното от молителката искане, което следвало да се разглежда като искане за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение размера на претенцията по сметки в делбеното производство, а не като искане за допълване на мотивите на постановеното по делото решение, чрез което се целяло недопустимо изменение на исковата претенция, както било незаконосъобразно прието от апелативния съд. Ответниците по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са ангажирали писмени становища. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от страна с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, но производството по нея следва да бъде спряно до приключването, с обявяването на тълкувателно решение, на тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС с предмет: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Същият въпрос се поставя и по настоящото дело, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.