Определение № 123 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 181/2022 г.
ВКСII гражданско отделение29.03.2022 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О б е з с и л в а на основание чл. 232 ГПК въззивно решение № 264685 от 13.07.2021 г. по в. гр. д. № 4378/2020 г. на Софийския градски съд и решение № 155272 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 24766/2016 г. на Софийския районен съд. П р е к р а т я в а производството по делото. О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. К. Б., представлявана от адв. И. М., срещу въззивно решение № 264685 от 13.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 4378/2020 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С решение № 155272 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 24766/2016 г. на Софийския районен съд е допусната на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба между Б. К. Б. и М. К. Б. на недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при равни квоти. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на описания апартамент между В. Л. С. и М. К. Б.. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че съделителят М. К. Б. е починал на 01.11.2021 г. и е оставил за единствен свой наследник по закон съделителката Б. К. Б. - сестра. С молба вх. № 1932 от 01.03.2022 г. Б. К. Б. и В. Л. С. са заявили, че се отказват от иска за делба и искат обжалваното решение да бъде обезсилено. По направеното искане настоящият състав на Върховният касационен съд намира следното: Отказът от иска е процесуално действие, което не е приложимо към делбеното производство / ТР № 99/1979 г. на ОСГК на ВС и др./ и има последиците на оттегляне на иска. Освен това, независимо от обстоятелството, че в случая въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция, на обезсилване подлежат и двете решения, тъй като обезсилването само на въззивното решение би довело до влизането в сила на първоинстанционното решение. С оглед изложеното и на основание чл. 232 ГПК постановените по спора решения следва да бъдат обезсилени, а производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,