Решение № 13309 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2017 г.

Решение № 13309 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Образувано е по касационна жалба на С. С. П. от [населено място] пазар, подадена чрез адв. Ем. Б., против решение № 503 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 775/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта относно данъчен период 2007 г. за сумата от 8691, 94 лв. и съответните лихви, с което съдът е отхвърлил частично жалбата й против Ревизионен акт № 271303780/24.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, частично потвърден и съответно изменен с Решение № 142/7.05.2014 г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" при ЦУ на НАП – Варна. В касационната жалба се твърди, че решението в горепосочената част е неправилно, защото органите по приходите не са установили по безспорен начин предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В КЖ се сочат доводи, според които в началното салдо трябва да се включи сумата от 10 000 лв., доколкото по делото са налице данни, че с паричните средства над изтеглените в брой е открит нов депозит. Плащането на закупения от съпруга П. П. общински имот с договор № 29 от 11.05.2006 г. е извършено на 8.02.2006 г., тоест преди закриване на депозита на дата 5.05.2006 г. и изтегляне на сумата от 10 000 лв. на каса. Предвид неразграничимостта на този разход по покупката на недвижим имот, според касатора същият следва да се раздели, съобразно правилата на СК за общност на приходите и разходите. При определяне размера на началното салдо следва да бъде взето предвид и полученото от С. П. трудово възнаграждение за 2006 г. в размер на 2049,12 лв., във връзка с което са събрани доказателства по време на ревизионното производство. С оглед изложеното, касаторът моли съда да бъде отменено решението на АДмС – Варна в частта относно данъчен период 2007 г. за сумата от 8691,94 лв. и съответстващите лихви, в която част съдът е отхвърлил частично жалбата на Св. П.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява в касационното производство. На 18.10.2017 г. юрк. П. е депозирала писмена защита, в която заявява, че няма да сочи нови доказателства, излага доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 2719 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 3165/2015 г. Върховният административен съд, I отделение е отменил Решение № 64 от 19.01.2015 г. на Административен съд – Варна, връщайки делото за ново разглеждане с указания по доказателствата и приложението на закона. При новото разглеждане на делото АДмС – Варна е установил от фактическа страна, че с оспорения РА в тежест на С. П. са установени задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер 19 387. ЗЗ лева и лихви за забава в общ размер 8 928.42 лева, /като се съобрази частичното изменяне на РА при оспорването по административен ред/. Данъчната основа е определена по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК като сбор от доходите от трудово правоотношение и разделената на две отрицателна разлика между приходите и разходите на РЛ и нейния съпруг П. П.. Прието е начално салдо към 1.01.2007 г. в размер 15300 лева. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК органите по приходите са посочили наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект и семейството му, покупка на недвижими имоти, вноски по банкови сметки и други. По критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК общо са изчислени приходите и разходите на съпрузите, след което отрицателните разлики в баланса към определени моменти от данъчните периоди са разделени поравно с позоваване на факта на брачната връзка и на разпоредбите за СИО от СК. Поравно са разделяни внасяните и изтеглените суми от банкови сметки; разходите за придобиване на недвижими имоти и МПС и приходите от тяхната продажба. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията, съдържащи се в отменителното решение на ВАС, са събрани заключение на ССчЕ, договор за покупко-продажба на общински недвижим имот от 13.02.2006 г., вписан в Службата по вписванията на 11.05.2006 година. Разпитан е като свидетел съпругът на С. П. за обстоятелствата, свързани с разходите за живот на семейството за ревизирания период. Съдът е приел, че размерът на началното салдо към 1.01.2007 г. е 15300. 00 лева, излагайки самостоятелни мотиви за неоснователността на възраженията на РЛ за наличието на суми с произход закрит депозит от 10 000. 00 лева и от 2049. 12 лева от трудово възнаграждение, към 1.01.2007 година. След съпоставяне на получените доходи и извършените разходи за 2007 година на базата на заключението на експертизата и съобразяване на приетото по отношение на началното салдо в размер на 15300 лева, съдът е установил превишение на разходите над приходите в размер на 39066. 41 лева, / 60305. 96-21239. 55 лв. /, което налага извод за изразходване на парични средства от лицето с неустановен произход. За 2008 година липсва превишение на разходите над приходите. За 2009 година, данъчната основа е определена в размер на 4600. 00 лева. Констатиран е банков превод по сметка на ревизираното лице в О. АД на 28.07.2009 година, извършен от Д. Б., във връзка с която РЛ не е ангажирало доказателства по делото, съответно сумата е квалифицирана като укрит доход. Съобразно заключението по ССчЕ за 2010 и 2011 година разходите на С. П. превишават приходите й съответно - с 23517.85 лева и 12364. 09 лева, което налага извод за изразходване на парични средства от нея с неустановен произход, респективно налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На основание чл. 48 от ЗДДФЛ, в приложимата му редакция към съответните години, съдът е определил размера на данъчните задължения съответно - за 2007 година – 8691. 94 лв.; за 2009 година - 460 лв., за 2010 година - 2351. 76 лева, за 2011 година - 1236. 41 лева, като до тези размери е отхвърлил жалбата на П. като неоснователна, а за размера над цитираните суми е отменил акта поради неговата незаконосъобразност. Предмет на настоящото касационно производство е решението на съда само в частта отхвърляща жалбата на П. по отношение на установения й данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 8691. 94 лв., ведно със съответните лихви. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Касаторът счита, че неправилно съдът не е включил в началното салдо към 1.01.2007 г. сумата от 10000 лв. изтеглена от депозитна сметка и 2049, 12 лв. – получено трудово възнаграждение за 2006 година. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК, както и че размерът на началното салдо към 1.01.2007 г. е 15 300 лв. – установен от ревизиращите. В случая няма спор по фактите, които правилно са възприети от административния съд. Според П. към началното салдо за 2007 г. трябва да бъде включена сумата от 10000 лв., изтеглена от банковата й сметка на 5.05.2006 година. Действително, с оглед представените по делото банкови извлечения от [фирма], се установява, че на 05.05.2006 г. Св. П. е закрила депозит в размер на 20 152, 35 лева, изтегляйки на каса 10000 лв., с остатъкът П. е открила нов депозит. Същевременно е установено чрез справките и документите от Службата по вписвания, че няколко дни след изтегляне на сумата в размер на 10000 лв. семейство П. е закупило недвижими имоти, както следва: на 11.05.2006 г. поземлен имот, част от УПИ с площ от 4250 кв. м. в [населено място] пазар за сумата от 13 400 лева, /вписано по партидата на П. П. – съпруг на ревизираното лице/; на 15.06.2006 г. – дворно място от 1880 кв. м., ведно с жилищна сграда в него в [населено място] за сумата от 2100 лева. Дори да е налице възможност спорната сума от 10000 лв. да е била налична към 1.01.2007 г., то това е следвало да бъде доказано по несъмнен начин и с безспорни доказателства, което в случая не е направено. Касаторът сочи единствено доводи за наличие на спестени суми, без обаче да ангажира доказателства във връзка с извършените разходи през годината, предхождаща ревизията. Трябва да се отбележи също така, че по време на ревизията РЛ П. е представило декларация, /л. 106/, без отбелязване, че разполага със спестени в брой средства в размер на 10000 лева. Неоснователни са възраженията в жалбата за включване в началното салдо на сумата от 2049, 12 лв. – получено от П. трудово възнаграждение от [фирма] за 2006 година. В случая спорът е не дали е получено възнаграждение в посочения размер, а каква сума от него е налична към 1.01.2007 година. При положение, че липсват доказателства за спестяване на сумата, правилно съдът не я е включил при формиране размера на началното салдо за 2007 година. По тези съображения съдът приема, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 719,82 лева, определено, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,