Определение № 2821 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 155/2023 г.

ВКСIV гражданско отделение04.10.2023 г.докладчик Борис Илиев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. В. Р. за изменение на определение на Върховен касационен съд, IV-то гражданско отделение, № 1305/ 29.05.2023 г. по гр.д.№ 155/ 2023 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 1305/ 29.05.2023 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1059 от 08.08.2022 г. по гр.д.№ 2031/ 2021 г. и касаторът А. В. Р. е осъден да заплати на „Енерго про продажби” АД, гр.Варна, 2 568 лв разноски по касационното производство. Ищецът по делото А. В. Р. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че същите съставляват адвокатско възнаграждение, което е прекомерно поради приключване на производството по делото в закрито заседание, без участие на процесуален представител на ответника. Той не бил вложил усилия по защитата на клиента си, тъй като делото било от едно от множество еднакви по предмет дела, които дружеството водело и не се налагали особени усилия по осъществяване на защитата. Затова моли постановеното по делото определение да бъде изменено в частта за разноските, като вече присъдените бъдат намалени до визирания в НМРАВ минимум. Ответникът „Енерго про продажби” АД оспорва искането. Според него делото се отличава с фактическа и правна сложност, събирани са множество доказателства и е разглеждана правна материя, регулирана в закон и множество подзаконови нормативни актове, при създадена разнопосочна съдебна практика. Счита, че няма основания за намаляване на платеното от него адвокатско възнаграждение. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество - за неоснователна. Възражението на касатора по чл.78 ал.5 ГПК, направено още преди постановяване на определението от 29.05.2023 г., е обсъдено в самото него и е отхвърлено като неоснователно. Прието е, че фактическата и правна сложност на делото не е от ниска степен, като е съобразено обстоятелството, че спорът е разглеждан два пъти от въззивната и касационната инстанция. Основателно ответникът по делото поддържа, че защитата му при второто отнасяне на спора до касационния съд е налагала обсъждане на множество доказателства и значим анализ на нормативни актове и съдебна практика. Затова няма основание платеното за тази защита адвокатско възнаграждение да бъде присъдено в по - нисък размер. По изложените съображения съдът

Цитирани разпоредби

2