Определение № 602 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 576/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Л. С. В. е подала частна жалба против определение № 13 265 от 09.08.2012 г. по ч.гр.д. № 10 867/2012 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без разглеждане подадената от Л. В. частна жалба в частта й срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.05.2012 г. по ч.гр.д. № 9640/2012 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е разпоредено жалбоподателката за заплати на [фирма] сумата 1 228.96 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 18.05.2012 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 66.09 лв. и е оставена без уважение частната жалба на Л. С. против посочената заповед в частта й, с която е разпоредено жалбоподателката да заплати на [фирма] сумата 125.90 лв. разноски по делото. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, а делото - прекратено, поради това, че жалбоподателката не е получила препис от исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 413 ГПК заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 413, ал.1 ГПК изрично изключва обжалваемостта на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, освен в частта за разноските. На обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението. Защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се осъществява по друг ред - чрез писмено възражение по чл. 414 ГПК, за което има данни по делото да е било подадено от жалбоподателката. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът