Определение № 4005 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. М. срещу Определение №13211/2025 г. на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане негова частна жалба от 31.03.2025 г. против Разпореждане № 7068 /28.02.2025 г. по адм.д.№11573 по описа на АССГ за 2024 г. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно, като противоречащо на националното и европейското законодателство и с което го лишават от основни права и достъп до обективно съдопроизводство. Прави искане определението да бъде отменено. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По делото е установено, че с Определение № 27357 от 17.12.2024 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. М., П. В. М. и Е.-В. М. срещу отказ на директора на ДСП „Красно село“ да издаде удостоверение за подадени заявления и получени социални помощи от 1992 г. до момента на отказа и производството по делото е прекратено. В съдебния акт е указано, че същият подлежи на обжалване с частна жалба с 7-дневен срок от съобщаването му на страните.Съобщението е връчено на П. В. М. на 18.01.2025 г. На 29.01.2025 г. в деловодството на съда е заведена частна жалба от П. В. М. срещу съдебния акт, подадена по пощата на 27.01.2025 г., с която иска отмяна на оспорваният акт и освобождаване от държавна такса. При администриране на частната жалба съдът е указал на П. М. да представи доказателства за спазване на 7-дневния срок за оспорване на определението, както и да подаде попълнена декларация за лично и семейно положение, по образец, към искането си за освобождаване от държавна такса. Конкретните указания са дадени с Разпореждане № 3190 от 31.01.2025 г., а съобщението за това разпореждане е връчено на П. М., чрез майка му В. М. като лице, имащо право да получава пощенски известия от негово име, на 17.02.2025 г. П. М. е обжалвал това разпореждане на 24.02.2025 г., въпреки че съдът изрично е конкретизирал, че то е необжалваемо, поради което и жалбата срещу Определение № 27357 от 17.12.2024 г. следва да се остави без разглеждане, на основание чл.213, ал.2, вр. чл.215, т.4 от АПК. Поради изтичане на срока за изпълнение на указанията, с Разпореждане № 7068 от 28.02.2025г., съдът е върнал частната жалба на П. М. срещу Определение № 27357 от 17.12.2024 г. по адм.д. № 11573/2024 г. на АССГ и е оставил без разглеждане частната му жалба срещу Разпореждане № 3190 от 31.01.2025 г. по същото дело. Съобщение за съдебния акт е връчено на П. М. на 22.03.2025 г., като в него е изрично указано, че същият подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред ВАС. С частна жалба, пощенско клеймо от 31.03.2025 г., П. М. е обжалвал Разпореждане № 7068 от 28.02.2025 г. Първоинстанционният съд е преценил, че по силата на чл.213а, ал.7 АПК, актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 от същата разпоредба и актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Определението на съда по жалбата е окончателно. Съдът е посочил, че жалбата е срещу частично обжалваем акт, но същата е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, както повелява нормата на чл.215, т.3 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213 АПК, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая, при извършената проверка на редовността на подадената частна жалба, съдът неправилно е констатирал, че жалбата е просрочена, тъй като съобщението е връчено на лицето на 22.03.2025 г./неприсъствен ден/ и преклузивният седмодневен срок изтича на 29.03.2025 г. /също неприсъствен ден/, поради което за меродавна дата се счита 31.03.2025 г. Именно от тази дата е и пощенското клеймо, т.е. частната жалба на П. М. не се явява просрочена. Предвид горното, обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на частната жалба от 31.03.2025 г. срещу Разпореждане №7068/28.02.2025 г. по адм.д.№11573/2024 г. по описа на АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение