Определение № 50137 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], срещу въззивно решение № 1090/09.05.2019 г. по в. гр. д. № 2038/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.10.2017 г. по гр. д. № 14213/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от Г. С. М. и М. С. М., Я. В. О. и С. В. О. срещу „Уникредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Г. С. М. и М. С. М. не дължат на „Уникредит Булбанк“ АД сумите по изпълнителен лист от 05.06.2006 г., издаден по гр. д. № 252/2006 г. на Петрички районен съд, а именно: 67903,93 лева - главница по договор за банков кредит № 067/11.05.2005г, ведно със законната лихва считано от 30.05.2006 г. до окончателното ѝ изплащане; 3410,18 лева – лихва за периода 29.11.2005 г. – 29.05.2006 г.; 169,76 лева – комисиона за управление; 1429,68 лева – разноски за издаване на изпълнителния лист. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Оспорва се изводът, че последното предприето изпълнително действие по изп. д. № 71/2016 г. по описа на ЧСИ А. Ц., годно да прекъсне давността, е било провеждането на публичната продан от 12.09.2007 г. Сочи се, че с молба от 14.02.2012 г. взискателят „Уникредит Булбанк“ АД е направил искане за извършване на ново изпълнително действие (насрочване на нова публична продан), с което давността отново е била прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за погасяване на дълга. Поддържа се, че независимо от перемцията, искането от 2012г. прекъсва погасителната давност. Ответниците по касационната жалба Г. С. М., М. С. М., Я. В. О. и В. С. В. възразяват срещу допускането на касационно обжалване. Въззивният съд е приел за установено, че Г. М. и М. М. са сключили с „Уникредит Булбанк“ АД договор за банков кредит № 067/11.05.2005 г., изпълнението на който е обезпечено с договорна ипотеката, учредена от Г. М.,М. М., Я. О. и С. О.. С изпълнителен лист от 05.06.2006 г., издаден по гр.д. № 252/2006 г. по описа на Петрички районен съд, Г. и М. М. са осъдени да заплатят на ответника процесните суми. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 71/2006 г. по описа на ЧСИ Александър Ц., по което на 12.09.2007 г. ипотекираният недвижимият имот е изнесен на публична продан, обявена за нестанала с протокол от 25.10.2007 г. Установено е, че на 14.02.2012 г. взискателят е депозирал молба за извършване на нова публична продан на имота; че с постановление № 1544/18.12.2015 г. производството по изп. д. № 71/2006 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; че по молба на взискателя от 08.01.2016 г., въз основа на изпълнителния лист от 05.06.2006 г., е образувано ново изпълнително дело № 4/2016 по описа на ЧСИ Б. В.. При тези данни е прието, че искът е основателен, тъй като последното валидно изпълнително действие, с което изтичането на давността е било прекъснато, е извършено на 12.09.2007 г. За неоснователни са приети доводите на банката, че с искането от 14.02.2012 г. е прекъснато изтичането на давностния срок, тъй като това искане е направено след настъпване на перемцията, поради което не е било годно да прекъсне започналия да тече на 12.09.2007 г. петгодишен срок за погасяване на задълженията по изпълнителния лист по давност. Настоящият състав на ВКС констатира, че е налице основанието по чл. 292 ГПК за спиране на делото, тъй като е образувано т.д. 2/23г. на ОСГТК по въпроса дали предприемането на изпълнителни действия след перемция прекъсват погасителната давност. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: