Определение № 3405 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Н. С., чрез процесуален представител адвокат А. Тинчев, против определение № 56 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 1142/2024 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена молбата на настоящия жалбоподател за допълване на определение № 1425 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 1142/2024 г., в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответната страна – кметът на община Своге, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК Административен съд София – област с определение № 1425 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 1142/2024 г. е отменил писмо изх. № 94-Р-52/23.08.2024г. на кмета на община Своге, с което е производството по заявление вх. № 94-Р-52/21.03.2024г., подадено от Р. Н. С., е прекратено и е върнал преписката на кмета на община Своге за произнасяне по същество на заявление вх. № 94-Р-52/21.03.2024 г. съгласно задължителните указания в определението. С отделен диспозитив съдът е осъдил община Своге да заплати на Р. Н. С. сумата от 10 лева, съставляваща сторени в производството деловодни разноски. На 28.11.2024 г. Р. Н. С. е подал молба за допълване на горепосоченото определение в частта за разноските, във връзка с което административния съд се произнесъл с оспореното в настоящото производство определение, като е отхвърлил искането. Съдът се е мотивирал, че извършва преценка на фактите по делото и доказателствата за тях към момента на даване ход на устните състезания по делото и тъй като към този претендираните разноски не са били доказани, то не е било налице и основание да бъдат присъдени, съответно не следва да допълва определението си, с присъждане в полза на жалбоподателя на разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Обосновано Административен съд София – област е приел, че не са налице основания за допълване на определението в частта, относно присъдените разноски. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е било неоснователно, както правилно е приел съдът. Административен съд София – област е присъдил доказаните по размер разноски от 10 лв., представляващи държавна такса. По делото не е бил представен договор за правна помощ и съдействие, който да удостоверява реално плащане на адвокатското възнаграждение. Такива доказателства са представени едва с молбата за изменение на определението на съда, в частта на разноските. Следователно в случая не е била налице грешка или пропуск, поради която съдът да трябва да допълни определението си. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение