Определение № 862 от 05.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3069/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 23.10.2013г. на Л. Д. В. с искане за изменение на определение № 596 / 24.09.2013г. по ч.т.д. № 3069/2013г. по описа на ВКС, I ТО, в частта относно присъдените разноски чрез намаление, поради прекомерност, на размера на присъденото на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 523,76 лева. Сочи се, че присъдените разноски са в много висок размер за „рутинна процедура по частна жалба”, по която е „положен минимален труд” по оспорване на претенцията. На последно място, се поддържа, че искането на насрещната страна за заплащане на юрисконсултското възнаграждение не е подкрепено с необходимите доказателства, тъй като не е представен трудовия договор на юрисконсулта, съответно неговото свидетелство за правоспособност. Ответникът по молбата, [фирма], не заявява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е неоснователна. С определение № 596 / 24.09.2013г. по ч.т.д. № 3069/2013г. по описа на ВКС, I ТО, е оставена без разглеждане подадената от настоящия молител частна касационна жалба и са присъдени на насрещната страна, на основание чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 523,76 лева, определени съобразно чл.7, ал.1, т.7 вр. ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото, образувано по частна касационна жалба, ответникът по касацията се е представлявал от юрисконсулт, което качество не е било оспорено от частния касатор до приключване на производството по делото, като същият не може да въвежда нови възражения във връзка с отговорността за разноските след този момент. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е нормативно определен в цитираната наредба съобразно вида на производството и материалния интерес, във връзка с които е осъществено процесуалното представителство, като е недопустимо размерът на възнаграждението да бъде определен под определения минимума в наредбата. С оглед горното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд