Решение № 3542 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2026 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба /наименувана само жалба/ от „Милат Карпет България" ЕООД, със седалище в гр. Сливен представлявано от управителя чрез процесуалния си представител адв. Т. Табаков, подадена против решение № 2039 от 03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 510/2025 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена искова молба на "Милат Карпет България" ЕООД, със седалище в гр. Сливен, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 1867/15.10.2024 г., постановено по КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. Наведени са доводи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли съдът да отмени обжалваното решение, като се произнесе по същество като уважи предявения иск. Ответникът – Началник отдел "Митническо разузнаване и разследване" в ТД Митница Бургас в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира процесното съдебно решение за постановено при изяснени и точно установени фактически обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, Осмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по реда на чл. 128а ал. 3 АПК по искова молба на "Милат Карпет България" ЕООД, със седалище в гр. Сливен, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 1867/15.10.2024 г., постановено по КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. За постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е събрал и обсъдил всички релевантни по спора факти, въз основа на които и съобразно приложимото право е преценил неоснователност на иска, за което обстоятелствено се е мотивирал. Основно е приел, че според разпоредбата на чл. 227, ал. 9 от ЗСВ, в случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован. Атакуваният съдебен акт е постановен при наличието на цитираната хипотеза, въз основа на надлежно издадени вътрешнослужебни актове – мотивирани заповеди на Председателя на ВАС при съобразяване с процесуалните изисквания на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 172а ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК. При тези съображения е приел, че съдебното решение е постановено от законен съдебен състав. След като процесното съдебно решение е съставено в писмена форма, подписано е от законен съдебен състав, съобразно процесуалните изисквания за това и съдържа ясно и недвусмислено волеизявление, то същото съставлява валиден акт. За неоснователни са приети доводите в исковата молба, че Административен съд - Сливен се е произнесъл при незаконен съдебен състав, обуславящо нищожност на постановения от него съдебен акт. В тази връзка е съобразил доказателствата по делото, че произнасянето на тричленният състав на Административен съд – Сливен в Решение № 1867/15.10.2024 г. по КАНД № 351/2024 г. е в рамките на предоставената му с чл. 217, ал. 1 от АПК правораздавателна власт, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 235, ал. 1 от ГПК и чл. 172а ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, упражнена въз основа на надлежно постановени от Председателя на Върховен административен съд актове с вътрешноорганизационен характер – заповеди за командироване по чл. 227 от ЗСВ. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации, за които не се спори понастоящем, се подкрепят от приложените доказателства, поради което настоящият състав на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, а анализа им налага извода, че спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Наведените доводи в жалбата не са от такова естество и понастоящем не се подкрепят с доказателства, които да обосновават наведените отменителни основания. Правилно съдът е приел, че съобразно чл. 227, ал. 9 от ЗСВ, в случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован.Именно поради тази причина съдия Христо Христов, както и съдия Слав Бакалов са били командировани на определена дата за да приключат дело, в чийто състав са участвали при разглеждането му. Двамата съдии към тази процесна дата са продължили да бъдат съдии, макар и в други съдебни институции, не са загубили това си качество, поради което са притежавали правораздавателна власт, а след надлежното им командироване на датата 15.10.2024 г. Командироването е било извършено при спазване на Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи, приети от Висшия съдебен съвет с решение по Протокол № 25 от 27.06.2013 г., изм. и доп. с решение по Протокол № 31 от 25.07.2013 г. и от компетентния за това административен ръководител /чл.5 от Правилата/. Довършването на делата в съда, в който е бил командирован съдията е законово изискване и няма хипотеза, която да го изключва. Делото е довършено, когато по него има постановен съдебен акт. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че в чл. 9 от Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи е посочено, че „след прекратяване на командироването съдията, прокурорът или следователят се връща на заеманата от него длъжност преди командироването. Той е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени в законоустановения срок“, което изцяло кореспондира на чл.227, ал.9 ЗСВ. От изложеното следва, че дори в заповедта, с която се прекратява командироването, да не е посочено довършване на делата или да не е посочен срок за изготвянето на актовете по обявените за решаване дела, съдията, чийто командироване е прекратено разполага и е задължен в предвидения в съответния процесуален закон срок (обикновено едномесечен) да изготви всички актове. Неоснователно се твърди, че ал.1 на чл.227 ЗСВ касаеща максималния срок за командироване на съдия и неповтаряемост на командироването е „императивна от публичен ред“ и поради това изключва приложимостта на следващите алинеи на същия нормативен текст. Това е така, защото тази норма е обща и поради това действието й е изключено със специалните норми на следващите алинеи и в частност цитираната вече също императивна ал.9, с която освен всичко друго, се дава приоритет на приключването на делата от съдебния състав, който ги е разгледал, което всъщност е една от основните цели на правораздавателната дейност на съдилищата, което преодолява императивността на ал.1, на чл.227 ЗСВ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, докладчик председателят Лазар Груев. Съобразно изхода от спора е неоснователна и претенцията на касатора за разноски. Ответникът по касация не претендира присъждане на разноски, няма и данни да е сторил такива. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав от Осмо отделение приема, че подадената срещу първоинстанционното решение жалба е неоснователна, а на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което