Решение № 3605 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2016 г.

Решение № 3605 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-оигурителна практика" - гр. В. Търново и П. И. С. като ЕТ "Петмидор 2 - П. С." - гр. К. срещу решение № 56/24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 467/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново.

А. П. М. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-оигурителна практика" - гр. В. Търново обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-15-1401225-091-001/16.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 252/08.06.2015 г. на същия директор (допусната грешка в първоинстанционното решение, в което е посочен грешен № 339) за задължителните осигурителни вноски за самоосигуряващо лице за периода от 01.01.2008 г. до 31.01.2011 г., вкл. и годишни изравнителни осигурителни вноски за ДОО в общ размер на 920,66 лв. и лихви - 898,10 лв.; за ЗО в общ размер на 335,09 лв. и лихви - 202,49 лв.; за ДЗПО-УПФ в общ размер на 274,43 лв. и лихви - 266,80 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в посочената обжалвана част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е с процесуален характер и е приложима и за периоди преди влизането й в сила. Развити са доводи, че след като е установено, че декларираните доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние и не е доказало произхода на средствата, то по смисъла на чл. 123 ДОПК същите представляват облагаем доход и са от трудово дейност, върху която се дължат и задължителните осигурителни вноски. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. и в частта на разноските и отхвърляне жалбата в същата част на ревизираното лице, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 866 лв. за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба П. И. С. като ЕТ "Петмидор 2 - П. С." - гр. К. не е изразил становище.

П. И. С. като ЕТ "Петмидор 2 - П. С." - гр. К. чрез адв. О. Б. обжалва решението в частта, в която жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт е отхвърлена, като конкретни оплаквания са изложени само в частта за непризнатото право на данъчен кредит и за данъчните задължения по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Изложено е и оплакване, че ревизионният акт е нищожен, тъй като заповедта за възлагане на ревизията и последвалите я такива за удължаване на срока за извършването й, са издадени извън предоставената на възложителя териториална компетентност, тъй като ревизираното лице е с постоянен адрес в гр. К., а този град се явява част от територията на ТД на НАП - гр. П., понастоящем офис П. и възлагането на ревизията е следвало да се извърши от компетентно лице от посочения офис. В частта по ЗДДС се излагат оплаквания, че съдът неправилно е приел, че липсват реални доставки, тъй като липсва изрична нормативна регламентация относно факта, с какви документи следва да се докаже реалността. Твърди, че реалността на процесните доставки е могла да бъде безспорно установена въз основа на документите, находящи се в счетоводството на едноличния търговец, тъй като извършените стопански операции са документирани със съответните първични счетоводни документи. Направен е анализ на постоянната съдебна практика на СЕС - решения по дела С-80/11 и С-142/11, както и на С-285/11, С-643/11 и др. Сочи и решение по адм. дело № 14993/2012 г. на ВАС, според което тежестта на доказване на липса на доставки изцяло лежи върху органа по приходите. В частта по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ според касационния жалбоподател неправилно съдът е потвърдил увеличението на финансовия резултат на едноличния търговец с данъчните основи по доставките, по които е отказано право на данъчен кредит, а в частта по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ излага оплакване, че съдът е следвало да съобрази получените от лицето заеми, които влияят на паричния поток, вкл. и на началното салдо. Твърди, че не е съобразено дублирането от приходните органи на разходи предвид, че са представени доказателства за разходи за съобщения (фактури от МТел). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и се иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по тази касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор чрез юриск. В. В. я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново и за неоснователност на касационната жалба на П. И. С. като ЕТ "Петмидор 2 - П. С.".

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново е неоснователна, а на П. И. С. като ЕТ "Петмидор 2 - П. С." е частично основателна поради следните съображения:

По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново.

За да отмени ревизионния акт в частта за определените на ревизираното лице задължителни осигурителни вноски - ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода от 01.01.2008 г. до 31.01.2011 г. първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и не й е придадено обратно действие и след като е влязла в сила от 15.02.2011 г., не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди, преди влизането й в сила. С разпоредбите на чл. 122, ал. 1 и чл. 123 и сл. от ДОПК съдът е приел, че те представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправни норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според същия материален закон. С тези разпоредби съдът е посочил, че те въвеждат специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, но чл. 122, ал. 2 ДОПК е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка.

В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно.

Изложените мотиви на решаващият съд изцяло се споделят от настоящия касационен съдебен състав. В този смисъл е и ТР № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и в него е застъпено схващането за материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. В този смисъл всички изложени от касационния жалбоподател оплаквания са неоснователни и необосновани, предвид че тълкувателното решение на ВАС на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Предвид изложеното решението в обжалваната от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново е правилно постановено и не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

По касациноната жалба на П. И. С. с ЕТ "Петмидор 2 - П. С.".

В касационната жалба е изложено оплакване, че ревизионният акт неправилно е преценен от първоинстанционния съд като валиден, тъй като заповедта за възлагане на ревизия е издадена от Й. И. Д., която е оправомощена от териториалния данъчен директор в гр. В. Търново да възлага ревизии на територията на офис Г.. Според касационният жалбоподател нейните правомощия са само за част от компетентната териториална дирекция.

Това оплакване е неоснователно.

По този въпрос Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд се произнесе с ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. В него изрично се прие, че разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не предвижда възможност териториалният данъчен директор да редуцира обхватът на първичната компетентност, към която разпоредбата препраща, поради което с акта за определяне териториалният директор не може да я ограничава, включително и по териториален признак. По изложените съображения ревизионният акт е валиден, а не нищожен, каквито са оплакванията на касационния жалбоподател.

1. В частта за данъчният кредит.

За да отхвърли жалбата относно отказаното право на данъчен кредит на ЕТ "Петмидор 2 - П. С." в размер на 15 523,30 лв. по фактури, издадени през месеците септември и октомври 2010 г. от "Кварц БГ" ЕООД за доставка на 836,049 тона инертна фракция, първоинстанционният съд е приел, че не е установен релевантният факт за спора - доставчикът да е притежавал необходимото количество от посочените стоки, за да прехвърли правото на собственост върху тях на ревизираното лице. Съдът е изложил мотиви, че като се има предвид, че стоките по процесните фактури са родовоопределени, то собствеността им се прехвърля с предаването съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, но не са представени никакви доказателства за това. Относно представените в хода на ревизионното производство товарителници и кантарни бележки, съдът е счел, че от тях не се установява реалното предаване на стоките, поради това, че няма посочени данни за лицата, които са предали стоките, а по отношение на работниците, които са вписани като шофьори и претеглили стоките в хода на ревизията са събрани доказателства, че те не се намират в трудови или други правоотношения с "Кварц БГ" ЕООД. Съдът е обсъдил също така, че в хода на съдебното производство тези документи са били оспорени от приходната администрация и е открито производство по оспорването им на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност. Въпреки ангажираните гласни доказателства - разпит на И. С., баща на П. С., съдът е приел, че не е установено кои са лицата, подписали тези документи като предали стоката, респ. превозвачи на същата. Относно съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че с нея не е доказано, че именно "Кварц БГ" ЕООД е доставил стоката. В мотивите на съда е обсъдена и практика на СЕС и от цитираните от съда решения по дела С-80/11 и С-142/11, С-152/02 и др. е направен извод, че правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено само ако е доказана реалността на доставките.

Относно отказания данъчен кредит в размер 2 549,94 лв. по доставки от "ВТ Трейдинг" ЕООД за месец февруари и юли 2009 г. за дизелово гориво и материали за земеделие, първоинстанционният съд отново е потвърдил констатациите на приходните органи, че не е доказана реалността на доставките. Доказателствата досежно доставките от "Л. Б." ЕООД към "ВТ Трейдинг" ЕООД съдът е приел, че не са достатъчни, за да се установи предаване на горивото от последния на ревизираното лице. Относно заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-агротехническа експертиза съдът е приел, че от тях не се установява предаване на стоките. По отношение на фактурата за доставка на материали за земеделие съдът е приел, че не е установен фактът на извършване на доставките и правилно данъчният кредит е отказан на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

За отказаното право на данъчен кредит в размер на 1 600 лв. по фактура, издаден през месец август 2009 г. от "МДХ-Стройгруп" ЕООД за извършени СМР, първоинстанционният съд е приел, че макар да са представени количествено-стойностни сметки и протокол, обр. 19, подписан от Община - И. не е установено извършването им. Съдът е обсъдил сключения между издателя на фактурата и нейния получател договор и той се отнася до обект "Основно училище в гр. И.", а количествено-стойностната сметка и протокол, обр. 19 са за ремонт на сградата на Кметството в с. С.. От представените в съдебното производство допълнително договор, количествено-стойностна сметка и акт, обр. 19, отнасящи се до обекта на договора, съдът е преценил, че с тях не се установява реалността на доставките и че ако тези документи са отразявали действително извършените СМР по фактурата, е следвало да се намират у едноличния търговец още в хода на ревизионното производство.

В тази обжалвана част решението е частично неправилно.

Реалността на доставката на стоки е основна предпоставка, при наличието на която получателят й може законосъобразно да упражни правото на приспадане на данъчен кредит. За да бъде една доставка реално осъществена означава доставчикът да се разпореди със стоката, като я предаде във фактическа власт на получателя. Така в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е дефинирана доставката на стоки, която се различава от тази в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, според която доставката на стока представлява прехвърляне право на собственост. Дефинитивно в Директивата в посочената разпоредба е предвидено, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава собствеността на съответната стока, за да може да я предаде на получателя. При това различие между законодателството на ЕС и българското законодателство, следва да се приеме разбирането за доставка на стока в Директивата. То не противоречи и на доктрината и съдебната практика, която принципно приема, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея. В тази връзка при доказано предаване на стоката от доставчика на получателя, следва винаги да се приема, че за последния възниква правото да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит.

Относно доставките по 6 бр. фактури от "Кварц БГ" ЕООД неправилно съдът е приел, че не е доказано предаването на фактурираните доставки на инертна фракция в общо количество от 836,049 тона. Установено е по делото, че с възражението срещу ревизионния доклад ревизираното лице е представило кантарни бележки и товарителници. На основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК първоинстанционният съд е открил производство по оспорване автентичността на посочените доказателства, за което едноличният търговец е поискал разпит на свидетел и такъв е разпитан. С. И. С. - баща на П. С. е обяснил пред съда, че помага на сина си в търговската му дейност и че той е получил процесната стока, като се е подписал на товарителниците, които са му показани от съда и изрично е посочил на всички представени му товарителници, находящи се в папка 5 от приложенията към делото, че в тях фигурира неговия подпис за приел. В този смисъл неправилно съдът е приел, че с оспорването, ревизираното лице не е установило автентичността на представените от него товарителници. Като се има предвид, че в тях е отразено, че доставчикът е и превозвач, както и че товарителниците са подписани от изпращач (доставчика), превозвач (също доставчика) и получател, както се посочи вече това е свидетелят Стояновски, следва да се приеме, че с тях е установено и доказано предаването на процесната стока, поради което на основание чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС законосъобразно ревизираният едноличен търговец е упражнил правото на данъчен кредит по доставките от "Кварц БГ" ЕООД в размер на 15 523,30 лв. по фактури, издадени през месеците септември и октомври 2010 г. за процесната инертна фракция. За нея съдебно-техническата експертиза е потвърдила, че закупените количества от "Кварц БГ" ЕООД кореспондират с вложените в складовата база за зърно в с. Д. Луковит, поради което е налице реална доставка на тази фракция, по която е упражнено право на данъчен кредит.

В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионния акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 15 523,30 лв. по 6 бр. фактури, издадени в данъчните периоди на месеците септември и октомври 2010 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Относно доставките на дизелово гориво и материали за земеделие по доставки от "ВТ Трейдинг" ЕООД за месец февруари и юли 2009 г. правилно първоинстанционният съд е потвърдил ревизионния акт, с който е отказано право на данъчен кредит по тези доставки в общ размер от 2 549,94 лв. По фактурите за дизелово гориво, по делото не са представени доказателства, установяващи предаването на горивото, нито такива, че доставчикът, респ. получателят са притежавали съответните съдове, в които да съхраняват горивото. Обстоятелството, че са налице документи - нареждания за експедиция, издадени от "Л. Б." ЕООД на "ВТ Трейдинг" ЕООД, вкл. и акцизен данъчен документ и декларация за съответствие, не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществена реална доставка между прекия доставчик "ВТ Трейдинг" ЕООД и едноличния търговец, който е ревизираното лице. Констатациите на съдебно-агротехническата експертиза, че горивото е било необходимо за производството на селскостопанската продукция, предвид че ревизираното лице е било регистрирано като земеделски производител, не установява релевантния юридически факт на предаване на горивото от доставчика на неговия получател. Липсата на доказателства за фактическо разпореждане от доставчика на процесното гориво и предаването му на ревизирания субект, е достатъчно за непризнаване правото на данъчен кредит, което законосъобразно е потвърдено от решаващия административен съд. В този смисъл настоящият касационен състав изцяло поддържа мотивите в първоинстанционното решение, че представените доказателства относно доставките от "Л. Б." ЕООД към "ВТ Трейдинг" ЕООД не установяват категорично стоковия поток към крайния получател - ЕТ "Петмидор 2 - П. С.", на който са издадени процесните фактури.

Относно фактурата, издадена от "ВТ Трейдинг" ЕООД за материали за земеделие първоинстанционият съд обосновано е приел, че не може да се признае правото на данъчен кредит без да са ангажирани от получателя по фактурата категорични доказателства за предаването на процесните материали. Наличието на фактура за тази доставка не е достатъчно, за да се приеме, че тя реално е осъществена. Липсата на относими към реалността на доставката доказателства, са формирали законосъобразния извод на първоинстанционния съд, който изцяло се възприема и от настоящия касационен съдебен състав, че на едноличния търговец - получател на фактурата не се дължи правото на данъчен кредит.

По доставката от "МДХ Стройгруп" ЕООД законосъобразни са изводите на решаващия административен съд, потвърдили констатациите на приходните органи, обективирани в оспорения ревизионен акт. В хода на ревизионното производство, вкл. с възражението срещу ревизионния доклад и при обжалването на ревизионния акт по административен ред не са представени доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните СМР, които са уговорени в сключения с посоченото дружество договор от 11.08.2009 г., по който ревизираното лице е възложител за ремонт на основното училище в гр. И.. Вместо това е представен протокол, обр. 19 и количествено-стойностна сметка за друг обект, на който посоченият изпълнител е извършвал СМР - ремонт на сградата на кметството в с. С.. Едва в третото поред съдебно заседание пред първоинстанционния съд, едноличният търговец е представил протокол, обр. 19, касателно процесния обект на основно училище в гр. И.. Правилно в обжалваното решение е прието, че така представените документи не носят достоверна дата, предвид че са с характер на частни свидетелстващи документи. Ако такива са били налице към посочения в тях момент на съставяне, при изричното им поискване от ревизиращите органи, вкл. в хода на ревизията, при подаване възражението срещу ревизионния доклад, с жалбата срещу ревизионния акт по административен ред, респ. с жалбата по съдебен ред, е следвало да се представят. Частните документи като такива не носят достоверна дата, нито се ползват с материална доказателствена сила. Неоспорването им от ответника в първоинстанционното производство не ги прави обвързващи съда частни документи. Наред с това непредставянето на други съпътстващи документи, установяващи действителното извършване на процесните СМР, вкл. и използваните строителни материали само доказват неустановяването на реалното изпълнение на фактурираните услуги, поради което и изводът на административния съд, следва да бъде споделен.

Предвид изложеното по-горе по доставките от "ВТ Трейдинг" ЕООД и "МДХ Стройгруп" ЕООД правилно в обжалваното решение е прието, че не е доказана реалността на доставките на стоки и услуги, поради което е и отказан данъчният кредит, който е упражнен от получателя на фактурите. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

1. В частта за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.

В отхвърлената част на жалбата на ЕТ "Петмидор 2 - П. С." за определения с ревизионния акт данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. неправилно данъчната основа в размер на 77 716,60 лв. на доставките от "Кварц БГ" ЕООД е участвала в увеличения финансов резултат на предприятието на едноличния търговец на основание чл. 16, ал. 1 с 2 ЗКПО, потвърден от първоинстанционния съд предвид изложените по-горе мотиви относно правото на данъчен кредит по тези доставки. Предвид, че в ревизионния акт данъчната основа по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е формирана от декларирания финансов резултат от едноличния търговец в размер на 23 956,38 лв., върху който след приспадане на внесените от същия ЗОВ в размер на 5 760 лв., е внесен данък в размер на 2 731,03 лв., поради което допълнително определения данък за 2010 г. с УФР със сумата от 77 716,50 лв. е недължим.

Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва в тази част да се постанови друго решение, с което се отмени ревизионния акт за определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. като незаконосъобразен.

В останалата част за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. решението е правилно постановено. Правилно съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт за увеличение на финансовия резултат на предприятието на едноличния търговец с данъчните основи по доставките от "МДХ Стройгруп" ЕООД поради недоказване реалното изпълнение на фактурираните СМР и въз основа на това и наличие на основанието по чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 26, т. 2 ЗКПО и "Агроцентрум" ЕООД, като за него ревизирания търговец нито в ревизионното производство, нито в съдебното е представил доказателства за реално извършване на фактурираните СМР. В този смисъл касационната жалба в частта за определените в ревизионния акт данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. е неоснователна, а решението в тази част като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. В частта за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

С първоинстанционният съд е отменен ревизионния акт частично, предвид установеното от съда определяне на данъчна основа за облагане на моментни отрицателни салда, а не на годишна основа - за 2010 г. и 2011 г., а за 2012 г. жалбата е отхвърлена изцяло, предвид че е установен от съда по-голям данък, но е съобразена забраната за влошаване по чл. 160, ал. 5 ДОПК. С касационната жалба Стояновски обжалва решението по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в отхвърлената му част, а именно: за 2010 г. за сумата от 14 713,74 лв. и 5 839,14 лв.; за 2011 г. за сумата от 26,35 лв. и лихви - 7,73 лв. и за 2012 г. за сумата 791,16 лв. и лихви - 150,87 лв.

В касационната жалба на П. С. в посочените части оплакванията са свързани с непризнатите от съда заеми, получени от физически лица. За 2010 г. приходните органи са признали и са включили в приходната част на паричния поток на физическото лице П. С. дадени заеми през месеците април, май и юни от Т. Б. в общ размер от 17 000 лв. За 2010 г. жалбоподателят твърди, че е получил още заеми от Г. Д., Д. Д., Б. Б. и А. Д. в общ размер от 74 800 лв. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че са налични в административната преписка договори за заеми, както и разписки за получаването им, но е приел, че не е установено от жалбоподателя, че заемодателите са притежавали тези суми, за да ги дадат в заем.

Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено.

Установено е в хода на ревизионното производство, че жалбоподателят е представил договори за заем от посочените по-горе лица, както и разписки за предаване на сумата, вкл. и описаните купюри във всяка една от тях. Съдът без да обсъди относимите към този спор доказателства е потвърдил констатациите на приходните органи с мотиви, че не са ангажирани доказателства, че заемодателите са притежавали достатъчно парични средства, за да могат да дадат в заем на жалбоподателя. От доказателствата по делото се установява, а и в констатациите на ревизионния акт е посочено, че с писмените обяснения пред ревизията, заемодателите са дали обяснения, че са дали в заем описаните в договорите и разписките парични суми, като са представили документи, които съдът не е обсъдил, за да приеме дали посочените заеми са могли с оглед финансовото състояние на заемодателите да бъдат предоставени. З. Г. Д. приходните органи са установили, че с писмените обяснения при насрещната проверка е представил копия от документи за предоставени суми от СД "К. Д." с разходно-касови ордери, както и изтеглени суми от разплащателната сметка на Даков в "У. Б.". По договор за заем Д. Д. също е представил пред приходните органи извлечения от изтеглени суми от разплащателната му сметка в същата банка, а за Б. Б. от Банка "П. Б." АД. По договор за заем А. Д. пред ревизията е представил документи за продаден недвижим имот заедно със съпругата си и изтеглени суми от Банка "ДСК" като неин пълномощник. Тези доказателства въобще не са били обсъждани от първоинстанционния съд, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда следва да бъдат обосновани след обсъждане на събраните по делото доказателства и те не могат да почиват на предположения. Според разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът е съд по същество и негово е задължението след преценка на всички доказателства по делото да установи дали определените от приходните органи данъчни задължения се дължат или не. Неправилно съдът се е произнесъл само относно неправилно определената от ревизиращите органи данъчна основа за облагане на моментни отрицателни салда, като не е обсъдил всички относими и находящи се по делото доказателства, за да прецени основателността или не на твърденията на ревизираното лице.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба на П. С. в частта, в която жалбата от първоинстанционния съд за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. е отхвърлена, е основателна, а решението в тази му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вследствие което настоящият касационен състав не може да извърши проверка по съществото на спора. В тази част на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК съдебното решение следва бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови решението си само след обсъждане поотделно и в съвкупност на посочените по-горе доказателства и се произнесе по същество. Решението следва да бъде отменено и в частта за задължителните осигурителни вноски от 01.02.2011 г. до 31.12.2013 г., като при новото разглеждане съдът да изложи конкретни мотиви относно дължимостта на вноските в посочените периоди, предвид че в констатациите в ревизонния доклад, респ. в ревизионния акт е посочено, че установеният недостиг е от трудова дейност на физическото лице.

Решението следва да се отмени и в частта за разноските, тъй като неправилно първоинстанционният съд не изложил мотиви как са определени те, а е посочил само крайната сума за компенсация. За първоинстанционното производство неправилно съдът не е съобразил, че доказателства за разноски извън признатите от него за държавна такса и за експертизи, са приложени по делото, ведно със списък по чл. 80 ГПК, фактури - 2 бр. и авизо за платежно нареждане - 2 бр. (от лист 276 до лист 280 от първоинстанционното дело). За първоинстанционното решение на едноличния търговец следват разноски в размер на 3 927,98 лв., а на дирекция "ОДОП" - гл. В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на 621 лв. или по компенсация на П. И. С. с ЕТ "Петмидор 2 - П. С." 3 306,98 лв. В частта, в която решението се отменя и се връща за ново разглеждане за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и за задължителните осигурителни вноски от 01.02.2011 г. до 31.12.2013 г. разноски не се присъждат предвид чл. 226, ал. 2 АПК такива ще бъдат присъдени при новото разглеждане на делото с оглед резултата, който ще бъде постановено, вкл. и за разноските пред настоящата инстанция в тази част.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение