Решение № 11808 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2015 г.

Решение № 11808 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. и на Е. Т. И. срещу Решение № 629/25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1376/2014 г. по описа на Административен съд - П., I отделение, ХХV състав, като всяка от тях иска отмяна на решението в обжалваната част. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С оспореното решение на Пловдивски административен съд е изменен Ревизионен акт № 241301819/17.01.2014 г., издаден от С. И. Ш. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и П. Х. К. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 335 от 11.04.2014 г. на И. Д. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П., В ЧАСТТА, в която по отношение на Е. Т. И.., са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер 31 826,47 лв., ведно с прилежащи лихви за просрочие, като НАМАЛЯВА размера на задълженията на 31 382,99 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие. И е отменен същия Ревизионен акт В ЧАСТТА, в която по отношение на Е. Т. И., са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2620,79 лв. и за 2010 г. в размер на 145,27 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие, както и задължения за ДОО в размер на 6632,68 лв., за ЗО в размер на 3100,94 лв. и за ДЗПО-УПФ в размер на 2212,85 лв., ведно с прилежащите лихви, за периода 1.01.2008 г. -31.12.2011 г. За да постанови решението си съдът е приел, че изготвените от приходната администрация парични потоци са неправилни. Следва да се възприеме подходът на вещото лице В. Т. във Вариант II от заключението, лист 788 от делото, като за 2008 г. към сумата на установеното превишение на разходите над приходите в размер на 120 297,07 лв. се добави при определяне на данъчната основа и сумата от 200 000 лв., като такава с неустановен произход. Така, крайният размер на доходите с неустановен произход ще е 320 297,07 г., вместо констатираните от ревизиращия екип 324 731,90 лв. Така, данъчната основа, след приспадане на дължимите осигурителни вноски, които са в същия размер от 6467,19 лв., определен в РД, доколкото се касае за максимален размер на доход, подлежащ на годишно изравняване, ще е в размер на 313 829,88 лв., а дължимият данък съответно- 31 382,99 лв. Ето защо за 2008 г. оспореният РА ще се измени в частта на размера на задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ от 31 826,47 лв. на 31382,99 лв. За следващите години на ревизирания период-2009 г. и 2010 г., видно от експертното заключение е, че е налице превишение на приходите над разходите. Разликата с констатациите в оспорения административен акт идва единствено и само от неправилния подход на данъчната администрация. Наличието на превишение на приходите над разходите е основание да се приеме, че липсва предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като при това превишение не е налице несъответствие между получените доходи и имущественото състояние на ревизираното лице. Не се твърди от ответната страна да са налице и доходи с неустановен произход през същите отчетни периоди, с оглед обосноваване на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Ето защо и с оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че формираните изводи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са неправилни. Поради това обжалваният ревизионен акт следва да се отмени в частта относно констатациите за 2009 г. и за 2010 г. Определените с РА задължения за лихва, като акцесорни също следва да се отменят, респективно изменят за 2008 г. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, според която - разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски е в сила от 15.02.2011 г. Тя е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Само това е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт за установените задължения за период преди м. февруари 2011 г. Съдебно-счетоводната експертиза по делото констатира, че заемът, предоставен на "Ф. г." ЕООД в размер на 200 000 лв., е върнат на 30.09.2008 г., поради което правилно съдът е приел, че за 2009 - 2010 г. не са налице основанията на чл. 122 от ДОПК. За тези години не са налице основания за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК и за изчисляване на допълнителни задължения за осигуровки на основание чл. 124а от ДОПК. Правилно съдът е приел за недопустимо установяването на задължения за осигурителни вноски за данъчни периоди преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която се изчислява и размерът на данъка (ТР № 1 от 18.05.2016 г. на ОСС на ВАС). Нормата на чл. 124а относно задължителните осигурителни вноски е в сила от 15.02.2011 г., като на същата не е придадено обратно действие, поради което във вреда на ДЗЛ е да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК относно задължителните осигурителни вноски. Следва да се съобрази в случая и разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" за допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Без да е налице влязъл в сила ревизионен акт, не може да се определя и размерът на осигурителния доход, поради което касационната жалба е неоснователна. След като в чл. 48 от ЗДДФЛ данъкът се определя за съответната година на базата на годишната данъчна основа, незаконосъобразно с този размер на данъка е обложена не годишната данъчна основа, а тази, определена само за част от месеците на една данъчна година, поради което и втората жалба е неоснователна и не са налице касационни основания. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение.