Определение № 9357 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 АПК във връзка с чл. 200, ал.2 АПК. Образувано е по частна жалба на "Свинекомплекс - Голямо Враново - Инвест" АД, със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Сливо поле, обл. Русе, представлявано от изпълнителния директор М. Димитрова, чрез процесуален представител адвокат Б. Димитрова, срещу Определение № 1862 от 12.06.2025 г., постановено по адм.д. № 296/2025 г. по описа на Административен съд-Русе. С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, срещу Решение № РУ - 14 - П/2025 от 08.04.2025 г. за прекратяване на административно производство, започнало по реда на Глава Шеста от Закона за опазване на околната среда, вкл. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение "Възстановяване дейността на свинеферма" в ПИ с идентификатор 47336.8.351 по КК и КР на гр. Мартен, община Русе с възложител "Свинекомплекс - Голямо Враново - Инвест" АД, издадено от директора на РИОСВ - Русе. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за недопустимо – постановено в недопустимо съдебно производство по реда на чл. 197 - чл. 200 от АПК и неправилно – постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че процесуалният ред за разглеждане на жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт е следвало да бъде по реда на чл. 145 и сл. от АПК, а не по реда на чл. 197 от АПК, който е неприложим. Поддържа и че в случая не са налице предпоставките на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/ за прекратяване на производството по преценка за ОВОС, тъй като отрицателното становище е дадено не от посочените в чл. 7 от Наредбата компетентни органи, а от Кмета на Община Русе и то за недопустимост спрямо разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 на ОбС - Русе, която разпоредба регулира допустимия брой животни за отглеждане в личните стопанства. Иска обжалваното определение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане, по реда на чл. 145 и сл. от АПК, от друг състав на съда. Алтернативно иска обжалваното определение да бъде отменено и се постанови ново, с което да се отмени обжалваното решение на директора на РИОСВ – Русе и делото се върне на административния орган за продължаване на производството по преценка за ОВОС от етапа, на който същото е прекратено. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, изразяващи се в заплатени Д.Т. и адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директорът на РИОСВ – Русе, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното определение, като допустимо и правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е издаденото от Директора на РИОСВ – Русе, на основание чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, Решение № РУ - 14 - П/2025 от 08.04.2025 г. за прекратяване на административно производство, започнало по реда на Глава Шеста от Закона за опазване на околната среда, вкл. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение "Възстановяване дейността на свинеферма" в ПИ с идентификатор 47336.8.351 по КК и КР на гр. Мартен, община Русе с възложител "Свинекомплекс - Голямо Враново - Инвест" АД. Съдът е установил, че административното производство е започнало, след като административният орган е приел, че инвестиционното предложение попада в обхвата на Приложение 2 към чл.93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за опазване на околната среда - т. 1 "Селско, горско и водно стопанство", буква "д" - "Интензивно животновъдство (инвестиционни предложения, невключени в приложение №1). Констатирал е, че в изпълнение изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, депозираната документация е изпратена на РЗИ-Русе, Директора на ОДБХ-Русе и Басейнова Дирекция "Дунавски район" за изразяване на становища по компетентност във връзка с инвестиционното предложение. При спазване на изискванията по чл. 6, ал. 9 от Наредбата за ОВОС, административният орган е изпратил депозираната от възложителя информация за осигуряването й на обществен достъп от страна на община Русе и кметство град Мартен, като в хода на процедурата Областният управител на област Русе е информирал административния орган за получено от кмета на град Мартен отрицателно становище и несъгласие за реализирането на инвестиционното предложение, във връзка с което е изискано предприемане на действия по компетентност от страна на Директора на РИОСВ. С оглед приетото Решение № 481 от Протокол № 16/31.01.2025 г. на Общински съвет-Русе, с което се приема изменение на Наредба № 26 на ОбС - Русе за притежание, отглеждане и контрол на животни на територията на община Русе и предвид нововъведените забрани и ограничения в нея, административният орган е изискал и становище по компетентност от кмета на Община – Русе, който съгласно чл. 15 от Наредба № 26 осъществява контрола по спазването й, относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо действащия нормативен акт. В отговор кмета на община Русе е изразил становище, че инвестиционното предложение "Възстановяване дейността на свинеферма" в ПИ с идентификатор 47336.8.351 по КК и КР на град Мартен, се явява недопустимо спрямо нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 на ОбС-Русе за притежание, отглеждане и контрол на животни на територията на община Русе, тъй като броят на предвидените за отглеждане селскостопански животни, многократно надвишава броя на разрешените за отглеждане такива, в землището и строителните граници на град Мартен по цитирания текст от Наредба № 26 на ОбС-Русе. Позовавайки се на горното становище, на основание чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, директорът на РИОСВ - Русе постановил оспореното Решение № РУ - 14 - П/2025 от 08.04.2025 г. за прекратяване на административно производство. Предвид установеното административният съд е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОСВ за прекратяване на административното производство, поради недопустимост на инвестиционното предложение спрямо нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 на ОбС-Русе. След сравнителен анализ и систематично и граматично тълкуване на разпоредбата на чл. 2 от посочената Наредба в цялост, съдът е посочил, че с ал. 3 е въведена забрана за отглеждане на селскостопански животни, в брой по-голям от посочения, както за строителните граници, така и за землището на гр.Мартен, където е ситуиран и поземления имот за отглеждане на селскостопанските животни, съгласно инвестиционното предложение. Съдът е формирал извода, че различният подход на ОбС - Русе при регламентиране на правилата за отделните населени места, с оглед правомощието му за регулацията по чл. 133, ал.1 от ЗВМД, не дава основание да се приеме, че ал. 3, аналогично на ал. 2 на чл. 2 от Наредбата, се отнася единствено и само за лични стопанства на територията на гр. Мартен и е неприложима за животновъдни обекти, различни от тях, т. е. такива със стопанско предназначение - ферми, какъвто е този на инвестиционното предложени. В заключение съдът е посочил, че при наличието на становище за недопустимост от компетентен орган, какъвто се явява кмета на община Русе, Директорът на РИОСВ – Русе, действащ в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е прекратил провежданата процедура по ОВОС. По изложените съображения съдът постановил обжалваното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелно е твърдението на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение, по съображенията, че жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт е следвало да се разгледа по реда на чл. 145 и сл. от АПК, а не по реда на чл. 197 от АПК. Върховният административен съд е уеднаквил практиката си по дела с подобен предмет като е приел, че в условията на прекратена процедурата по Глава Шеста на Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение, административният орган не се произнася с акт по същество, поради което и производството пред съда е по чл. 197 и сл. АПК. Съгласно чл. 82, ал. 6 ЗООС, въз основа на конкретна преценка на започналите процедури по ОВОС или екологична оценка, компетентният административен орган, може да разпореди тяхното прекратяване на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал.1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл. 101, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда). Чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) регламентира, че компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. С оглед събраните по делото доказателства, обосновано административният съд е приел за правилна преценката на административния орган, че инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател е недопустимо. Броят на предвидените за отглеждане селскостопански животни, съгласно инвестиционното предложение, многократно надвишава броя на разрешените за отглеждане в землището и строителните граници на гр.Мартен, съгласно чл.2, ал.3 от Наредба № 26 на ОбС – Русе. Посочената Наредба е издадена в изпълнение на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, същата е относима към инвестиционното предложение и тъй като кмета на община Русе осъществява контрол по спазването й, правилно Директорът на РИОСВ – Русе е изискал становище от същия, като компетентен орган, за съответствието на инвестиционното предложение с посочения подзаконов нормативен акт. В тази връзка, несъстоятелно е твърдението на частния жалбоподател, че становището на Кмета на община Русе е дадено извън сроковете по чл. 7, ал. 3 от Наредбата за ОВОС. Във връзка с осигурения достъп до информация, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата за ОВОС, община Русе е информирала административния орган за постъпилите възражения и последният е изискал от кмета на община Русе, в срок до 14.03.2025 г., да изрази становище относно инвестиционното предложение спрямо действащата Наредба № 26 на ОбС – Русе. Становището е подадено на 13.03.2025 г. в указания срок, с което са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за ОВОС. Настоящият състав споделя направеният от първоинстанционния съд анализ и тълкуване на разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 26 на ОбС-Русе, тълкуването на понятието „землище", с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България и § 1, т. 8 от ДР на същия закон, както и изводът, че ограничението на броя на отглежданите селскостопански животни в землището и строителните граници на гр.Мартен не се отнася само до личните стопанства. След като е налице недопустимост на инвестиционното предложение с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 на ОбС-Русе, потвърдена от компетентния орган - Кмета на община Русе, законосъобразно, в изпълнение разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, административният орган е прекратил административното производство. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Шесто отделение