Определение № 187 от 15.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2181/2012 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Г. А. С. против разпореждане № 6270/25.10.2012 г. на съдията-докладчик по ВНАХД № 4137/2012 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на депозираната от него касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 1125/18.10.2012 г. С него е било потвърдено решение от 10.02.2012 г. на СРС по НАХД № 2269/2010 г., с което С. е бил признат да е извършил деяние по чл. 343в ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на жалбата до ВКС. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като въззивният съдебен акт е извън тези, подлежащи на касационна проверка по чл. 346 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С въззивното решение е бил потвърден акт на първата инстанция - решение от 10.02.2012 г. на СРС по НАХД № 2269/2010 г., с което С. е бил признат да е извършил деяние по чл. 343в ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. Очевидно е при това положение, че въззивното решение е извън обхвата на съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по чл. 346, т. 2 от НПК. Не се касае до нова присъда, а до решение на въззивната инстанция, постановено при условията на чл. 337, вр. чл. 338 от НПК, което е окончателно. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение