Определение № 982 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 762/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4022/26.02.2026г. на „Пластформ - Димитров“ ООД, подадена чрез процесуален представител адв. В. П. обективираща искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 3639/11.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 9649/2023г. по описа на Софийски градски съд. С това решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 4488/23.03.2023г. постановено по гр.д. № 59015/2021г. по описа на СРС, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Пластформ-Димитров“ ООД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Н. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата от 13884.53 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди понесени в причинна връзка с трудова злополука, настъпила на 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 10.11.2020г. до окончателното плащане на сумата. Върховният касационен съд, състав на Трето отделение, Гражданска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Срещу осъдителното въззивно решение е подадена касационна жалба от молителя, която е в процес на администриране от въззивния съд. Подадената молба е придружена от платежно нареждане от същата дата, видно от съдържанието на което е наредил обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер на сумата от 7099.05 евро /13884.53 лева/, която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверяването от счетоводството на ВКС, извършено на 26.02.2026г. При тези данни съдебният състав приема, че са налице изискуемите от закона предпоставки – чл. 282, ал. ал. 2, т. 1 от ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационно обжалване. Въззивното решение не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. Молителят е депозирал по сметка на Върховния касационен съд надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер на присъдената сума. Налице са условията, които процесуалният закон изисква, за да бъде постановено спирането. Ето защо молбата е основателна и следва да се уважи. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение