Определение № 95 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба вх. № 690 от 24.01.2022г. на М. Х. О. и Ц. И. И. от [населено място] против определение № 60182 от 24.11.2021г. постановено по гр.д. № 3903/2021г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателите молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение като неправилно, тъй като считат, че подадената молба за отмяна съдържа всички необходими реквизити, включително конкретни твърдения за основанията за отмяна. Развиват съображения, че е налице „нов факт“, достатъчен да се насрочи за разглеждане делото; твърдят, че са допуснати при решаване на делото от ВКС процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като неоснователно са изключени от делбата съпругите на съделителите, приемайки че собствеността е лична. Считат, че в мотивите на решението на ВКС са въведени нови факти и обстоятелства, които нито са били известни, нито отговарят на събраните по делото писмени документи. Ответникът по частната жалба Т. Д. О. счита, че същата е неоснователна. Претендира разноски. Ответниците К. К. К., Л. К. В. и Д. Т. О.-Н., конституирани като правоприемници на ответника по молбата за отмяна Т. В. О. не вземат становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Молбата за отмяна, подадена от М. Х. О. и Ц. И. И., е насочена срещу влязлото в сила решение № 78 от 15.01.2021г., постановено по гр. д. № 3617/2019г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско дело, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 60149 от 06.10.2021г. С решението е извършена частична отмяна на решение № 490 от 17.04.2019г. по гр.д. № 2075/2018г. на Варненски окръжен съд и е постановено ново решение за допускане на съдебна делба на жилище с идентификатор ***** в [населено място] между Т. Д. О., М. Х. О. и Д. Х. О.-М.; въззивното решение е оставено в сила в частта за отхвърляне иска за делба на този имот по отношение на Т. В. О. и Ц. И. И., както и в частта за допускане на съдебна делба на сграда с идентификатор ****. В молбата са изложени твърдения, че атакуваното решение страда от процесуални и от материалноправни пороци, които го правят абсурдно по своя характер и създаващо практика, която би могла да се използва за противообществена дейност. С разпореждане от 19.04.2021г. молбата е оставена без движение с указания да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. В изпълнение на това молителите са представили изложение на основанията по 303, ал. 1 ГПК /вх. № 286062 от 05.05.2021г./, в което се съдържат твърдения, че в постановеното съдебно решение на ВКС съдебният състав сам въвежда факти по делото, сам ги констатира, без страните да са ги претендирали. Освен това, за тези нови факти няма писмени доказателства по делото, по- скоро има доказателства, отричащи тези нови факти. Като такива нови факти са посочени: 1/ промяната на страните по делото, доколкото съдът е приел, че не е възникнала съпружеска имуществена общност и съпругите не са съсобственици; 2/ приетото от съда, че въпреки изтичането на десетгодишен срок, придобиване по давност не е осъществено поради това, че не е манифестирано категоричното своене на вещта пред другите сънаследници. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане молбата за отмяна, приемайки, че и след дадените указания нередовността на молбата за отмяна не е отстранена. В приложеното допълнително изложение отново не се съдържа нито едно от изброените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна. Изложени са само оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не се обхващат от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Съставът се е позовал на разяснението в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Производството за отмяна е извънинстанционно и цели защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, но само при наличие на основанията, изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС когато молбата за отмяна не съдържа конкретни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В случая молбата за отмяна на М. Х. О. и Ц. И. И. не отговаря на изискването за редовност, след като молителите са релевирали единствено доводи, съставляващи оплаквания за допуснати от решаващия съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, необхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Поради това с основание в обжалваното определение е прието, че молителите не са изпълнили задължението си по чл. 306, ал.1 ГПК да представят точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Развитите в частната жалба съображения за наличие хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК повтарят съдържащите се такива в молбата за отмяна. Твърденията за „нови факти” са свързани с направените от решаващия състав правни изводи, но не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, каквито визира чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид горното молбата за отмяна законосъобразно е оставена без разглеждане. При този изход в полза на ответника Т. Д. О. следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.