Определение № 1214 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3050/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 20-29/23.10.2014 на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 227/2013, с което е отменено частично решението на Бековишкия районен съд от 22.05.2013 г. по гр.д. № 109/2013, като са уважени предявените искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот поради противоречие с добрите нрави и за ревандикация на имота, и е отхвърлен искът за връщане на даденото по нищожния договор. Недоволен от решението е касаторът Ц. М. И., представляван от адв. Кр. Б. от от М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не се съдържат в основанието на исковата молба, кой е крайният момент, до който може да се направи възражение за погасителна давност и може ли това възражение да се направи за първи път пред въззивната инстанция, за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания в жалбата и за възможността при оспорване валидността на извършена сделка от ненавършило пълнолетие дете да бъде проверявана правилността на издаденото от съда разрешение за същата сделка, и по материалноправните въпроси: опорочава ли извършената разпоредителна сделка неизлушването на навършилото 10 години дете и невземането на становище от органа за защита на детето при издаването на разрешение за разпореждане с имота, както и нищожността на сделката за една част имота, прехвърлена от едно лице, засяга ли и останалата част от имота, прехвърлен от друго лице, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата П. И. П., представляван от адв. Г. Ц. от М. я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси не обуславят решението по делото, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оспорваната сделка ищецът като малолетен заедно с баща си са продали на ответника първият своята ј, а вторият неговите ѕ идеални части от жилище през 2004 г. Продажбата е извършена с разрешението по чл. 73 СК на районния съд, като в охранителното производство детето не е изслушано и не взето становище от органа по закрила на детето. В производството по издаване на разрешението бащата на ищеца е заявил, че продажбата се налага, за да се осигури неговата издръжка и тази на детето, след като бъде закупено по-малко жилище. Сделката е извършена чрез пълномощница на бащата, която е назначена и като особен представител на малолетния тогава ищец (13-годишен), като имотът е продаден за сумата 3.000 лева на малолетния тогава ответник – син на представляващата продавачите, като бащата на ищеца е подписал разписка, че е получил като цена сумата 15.000,00 лева. Сделката е извършена в нарушение на закона, който изисква изслушването на навършилия 10-годишна възраст малолетен и становище на органа за закрила на детето; както и на добрите нрави, тъй като след сделката бащата се е преместил да живее при семейството на представляващата продавачите и не е закупил по-малко жилище. Бащата на ищеца е поискал съдействие от прокуратурата за прекратяване на осиновяването на ищеца поради неуравновесеното му поведение в пубертетната възраст, но такова съдействие от прокуратурата му е отказано, а ищецът е настанен в социално заведение, тъй като бащата, в напреднала възраст и тежко здравословно състояние, сам е имал нужда от грижи и не е бил в състояние да се грижи за него. Сделката е нищожна изцяло, тъй като волята на страните е била да бъде закупен целия имот, а не само част от него. Купувачът по нищожния договор не е станал собственик и дължи да върне владението на имота на действителния собственик, но платената от него цена не подлежи на връщане, тъй като вземането за връщане на платената цена е погасено по давност. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение