Решение № 8052 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение №4536/04.02.2026г. постановено по адм. дело №13390/2025г. на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - В. П. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил отказ, обективиран в писмо с изх.№ out 2025 – 01246 от 20.11.2025г. на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕАД, по заявление от 03.11.2025г. на В. П. А., да заличи/изтрие личните му данни от собствените си регистри, да прекрати обработването на тези данни и да преустанови подаването на информация за жалбоподателя към Централния кредитен регистър на БНБ, и преписката е изпратена на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕАД за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението 14-дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че „ЕОС Матрикс“ ЕАД има качеството на администратор на лични данни, обжалвания отказ е издаден от компетентен орган, а жалбоподателя В. А. на основание възникнало между страните облигационно отношение по силата на сключен договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД е субект, чиито данни са обработвани от ответното дружество и има право на достъп до обработваните от администратора негови лични данни съгласно чл.15 от от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). Съдът е счел, че направеното искане от А. е упражняване правото му изтриване на лични данни по чл.17 от Регламента. Съдът е приел, че за „ЕОС Матрикс“ ЕАД е обоснован законен интерес по см. на чл.6, §1, б.“е“ ОРЗД, както и правното основание по чл.6, §1, б.“в“ ОРЗД, в качеството му на задължен субект, произтичащо от разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за централния кредитен регистър /Наредбата/. Според съда направеното в случая изрично изявление на А., че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение (и предвид влязло в сила съдебно решение, отричащо основателността на претенцията по договора за кредит) води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6, §1, б.“е“ ОРЗД да продължи да обработва личните му данни, и е довело до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, §1, б.“а“ ОРЗД за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора, за което изменение същия следва да подаде на осн. чл.10 от Наредбата информация в ЦКР, след което да престане да подава информация в ЦКР за длъжника. АССГ, отчитайки и разясненията, дадени от СЕС в Решение от 7 декември 2023г.по съединени дела С-26/22 и С-64/22 е достигнал до извод, че обработването на личните данни на жалбоподателя се явява незаконосъобразно по см. на чл.6, §1, б.“в“ и б.“е“ от Регламента; личните данни на А. вече не са необходими за целите на кредита, за които са били събирани и обработвани; липсва съгласие на субекта по см. на чл.4, т.11 ОРЗД; субектът възразява срещу обработването, както и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, и при отпадане на легитимния му интерес по чл.6, §1, б.“е“ ОРЗД да продължи да обработва личните данни на длъжника, и администратора на лични данни е бил задължен да изтрие личните данни без ненужно забавяне, като прекрати обработването и преустанови подаването на информация към ЦКР. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е допустимо, но неправилно. В процесния казус В. А. е подал на 03.11.2025г. заявление по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 до касатора в качеството му на администратор на лични данни с искане да бъдат заличени и изтрити личните му данни, да прекрати обработването им и да преустанови подаването на информация за субекта на данни към ЦКР при БНБ. Видно от съдържанието на заявлението, искането касае заличаване на лични данни на заявителя, свързани с обработването им в качеството му на длъжник по просрочен кредит, т.е. като лице с кредитна задлъжнялост към „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с твърдение, че вземането на кредитора по договор за паричен заем №138180 от 2008г. е отречено с влязло в сила съдебно решение, като същевременно е погасено по давност. В случая съдът е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да се произнесе по посоченото по-горе заявление, евентуално срещу изричен отказ, обективиран в писмо-отговор с изх.№ out 2025 – 01246 от 20.11.2025г., подписано от главния юрисконсулт на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД). Предмет на разглеждане пред АССГ е в писмо-отговор с изх.№ out 2025 – 01246 от 20.11.2025г., подписано от главния юрисконсулт на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД), което е издател на оспорения пред първата инстанция акт. В конкретния казус се касае за упражняване на права на субекта на данни по чл.17, §1, б.“а“ ОРЗД, вр. чл.37б ЗЗЛД, спрямо администратор на лични данни по см. на чл.4, т.7 ОРЗД. Задължено лице да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените в чл.17, §1, б.“а“-„е“ от Регламента основание е администратора на лични данни, който е компетентния орган да се произнесе със съответен акт по заявления/искания от субект на данни за упражняване на права по посочения текст от ОРЗД. Не се установява от доказателствата по делото пълномощника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД) главен юрисконсулт М. Милушева, да разполага с компетентност за издаване на административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента. В случая главен юрисконсулт М. Милушева черпи права спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД), предоставени в пълномощно рег. №337 от 07.06.2024г. на Нотариус рег.№533 П. Петров, издадено от Т. В. –управител на дружеството, в което липсва прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни относно негови права по ОРЗД. Това се отнася и до предоставените правомощия в т.12 от пълномощното, които касаят подаване на отговори на постъпили жалби, молби и писма от страна на длъжници – правомощия, нямащи общо с тези на администратора на лични данни по см. ОРЗД, свързани със заявления по ОРЗД, представляващи упражняване права на субект на данни (чл.4, §1 ОРЗД), за упражняване на които правомощия на администратора на лични данни от друг субект е необходим изричен акт за прехвърляне на компетентност. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган е в противоречие с доказателствата по делото и приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679. Налага се извод, че противно на възприетото от първостепенния съд оспореният акт е издаден от некомпетентен орган - нарушение по чл.146, т.1 АПК, поради което трябва да се обяви неговата нищожност. Решението на АССГ, в частта, в която отказът на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД), обективиран в писмо с изх.№ out 2025 – 01246 от 20.11.2025г. е отменен, и в частта, в която преписката е изпратена на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕАД за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението 14-дневен срок от влизането му в сила, трябва да се отмени, като постановено в противоречие с материалния закон, и вместо него се обяви нищожността на процесния отказ, обективиран в писмо с изх.№ out 2025 – 01246 от 20.11.2025г. На осн. чл.173, ал.2 АПК преписката следва се изпрати на компетентния орган „ЕОС Матрикс“ ЕАД за произнасяне по заявление от 03.11.2025г. на В. П. А., с което се упражняват негови права по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. Предвид изхода на спора разноски на страните не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, изр. първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение