Решение № 4039 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба подадена от Х. Б. съдия в СГС, Наказателно отделение, с която се иска възобновяване на производството по адм.дело №9737/2024г., след уточнение с молба от 27.11.2025г.се иска отмяна на влязло в сила решение №1333 от 13.02.2025г., постановено по адм.д. №9737/2024г. по описа на ВАС, на посочено правно основание чл.239,т.4 от АПК. Молителката твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, е постановено Решение от 27.02.2025г. на Съда на Европейския съюз по дело С-16/2024г., с което е прието, че съдия не следва да носи административна отговорност в случай, че прецени неправилно разпределено му дело да го препрати на друг съдия-докладчик по компетентност. В искането за отмяна на първо място е посочено основанието по чл. 239, т. 4 АПК, без да е посочено кое решение се има предвид. Ответникът по молбата за отмяна – Председателя на Софийски градски съд, чрез своя процесуален представител И. Благоев-съдебен помощник, в депозиран писмен отговор поддържа становище за недопустимост, нередовност и неоснователност на искането за отмяна на съдебно решение на ВАС. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е допустима, като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Подадена е и в законоустановения срок по чл. 240 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е отменено решение № 12633/23.07.2024 г., постановено по адм. д. № 20247010704716/2024 г. по описа на Административен съд София-град и отхвърлена жалбата на съдия Х. К. срещу Заповед № РД-08-3322 от 25.04.2024 г. на председателя на СГС, с която й е обърнато внимание за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, т. 3 от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните и специализираните съдилища и т. 1 от Раздел I от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателно отделение на Софийски градски съд по НОХД 3038/2022 г. на СГС, НО, 31 състав. По твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК: Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на цитираната разпоредба е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед на белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая молителката не е изрично посочила наличието на подобно решение, за да обоснове искане за отмяна на това правно основание, но в случай, че се има предвид влязлото в сила Решение на СЕС по дело С-16/2024г., то липсва изпълнение на хипотезата за идентичност на страните в производството, както и с характера на производството по отправено преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз. Молителят не е конкретизирал кое влязло в сила решение противоречи на решението, чиято отмяна се иска, както и не са представени никакви доказателства в тази насока, поради което при липсата на постановено "друго влязло в сила решение", което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането за отмяна на това основание, следва да се отхвърли като неоснователно. По твърдяното основание за отмяна, квалифицирано от съда по реда на чл. 239, т. 6 АПК: Съгласно чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 6 АПК е не всяко установено нарушение на Конвенцията, а наличието на решение на този съд, с което твърдяното нарушение на КЗПЧОС е установено по отношение на молителя. За да се приложи отменителното основание по чл. 239, т. 6 АПК, решението на ЕСПЧ трябва да установява нарушение на Конвенцията по конкретния случай - предмет на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния случай съдия Х. Б. не поддържа постановяването и не представя наличието на такова решение на ЕСПЧ като доказателство, както и данни такова решение да е постановено по негова жалба до ЕСПЧ срещу българската държава, с предмет – конкретния материалноправен спор. Ето защо и при недоказаност на предпоставките от фактическия състав на хипотезата на правната норма, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК също се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В случай, че се приеме като основание за искането за отмяна от страната, посоченото от нея решение по дело С-16/2024 на Съда на ЕС, то не може да бъде подведено под хипотезата на разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, тъй като решенията на Съда на ЕС не са обхванати от хипотезата на чл.239,т.6 от АПК, а разпоредбата не може да се тълкува разширително. Решенията на Съда на ЕС, които са постановени по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища на държавите - членки, могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване и прилагане на норми от правото на ЕС, но не могат да бъдат основание за отмяна на влезли в сила решения на националния съд. Решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол във връзка със съответния спор, но не и в производството по извънредния способ по чл. 237 и сл. от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия