Определение № 26 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 951/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 42/20.05.2020 г. по гр. д. № 951/2020 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, без разглеждане е оставена молбата, подадена от И. М. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 929/16.07.2018 г. по гр. д. № 661/2018 г. на Пазарджишкия районен съд и производството по делото е прекратено; молителят е осъден да заплати на П. Г. Д. и на М. Г. С. разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на по 800 лева на всеки от тях. Това определение е потвърдено с определение № 182/02.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2695/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. В мотивите към определението е посочено, че по доводите относно присъдените с обжалваното определение разноски съставът на ВКС, разглеждащ частната жалба, не е компетентен да се произнесе, с оглед предвидения в чл. 248 ГПК друг път на защита. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори от ответниците по молбата П. Г. Д. и М. Г. С., които считат същата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: За да остави без разглеждане подадената от И. М. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС, I-во г. о., е приел, че същата е недопустима поради просрочие - подадена е след изтичането на законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок. Искането за изменение на определението в частта за разноските, съдържащо се в частната жалба срещу определението по чл. 307, ал. 1 ГПК, е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК - съобщението за определението и възможността то да бъде обжалвано в едноседмичен срок е връчено на страната на 02.06.2020 г., а частната жалба е подадена на 05.06.2020 г. В Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения липсва изрична регламентация за размера на адвокатското възнаграждение при защита срещу молба за отмяна на влязло в сила решение чрез изготвяне на писмен отговор с или без процесуално представителство, какъвто е разглежданият случай. Съгласно пар. 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от наредбата, според изр. 1 от която за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Решението, предмет на молбата за отмяна, е постановено по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. При липса на изрична уредба за определяне на адвокатското възнаграждение за този вид искове приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от наредбата, според която възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лева. Интересът се съизмерява с цената на иска. Предмет на иска за изкупуване е 1/3 ид. ч. от недвижим имот, целият с данъчна оценка 370 лева и цена на претендираната за изкупуване част 123.34 лева, при което следва да се съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата /в редакцията към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие - 24 и 25.10.2019 г./, че при интерес до 1 000 лева възнаграждението е 300 лева. Тъй като интересът на представляваната страна е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 6 от наредбата, приложим е предвиденият в нея минимален размер или 600 лева. Съобразявайки разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 4, изр. 1 от наредбата, 3/4 от това възнаграждение възлиза на 450 лева. В обобщение - минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на процесуалния представител на ответниците по молбата за отмяна в случая е в размер на 450 лева. Договореното и заплатено от тях възнаграждение е в размер на по 800 лева. Възражението за прекомерност е основателно. Производството е образувано по молба, съдържаща изложение само на едно основание за отмяна на влязлото в сила решение - ненадлежно представителство, като изложените в молбата доводи не са поставяли сериозни проблеми. Ето защо не може да се приеме, че делото е разкривало особена фактическа и правна сложност, която да оправдае възнаграждение, надхвърлящо почти двукратно минималния размер. Действително, в отговорите са развити съображения както по основателността, така и по допустимостта на извънинстанционното производство, но защитата, осъществена за двамата ответници по молбата за отмяна, е еднаква - макар подадени поотделно /от името на всеки един от ответниците/, съдържанието на отговорите им е идентично. Наред с това следва да се съобрази и етапът, в който производството е завършило - защитата е осъществена без явяване в открито съдебно заседание. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че заплатеното от ответниците адвокатско възнажграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на сумата от 450 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.