Определение № 561 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 33/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1461/03.10.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2275/2012, с което е потвърдено решение № 233/19.05.2012 на Асеновградския районен съд по гр.д. № 174/2012, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от адв. Т. К. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя да поиска обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание, както и за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение и възможността работодателят да се позове в заповедта на други документи, известни на работника или служителя, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответницата по жалбата В. А. С., представляван от адв. Н. П. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, та като по процесуалноправния въпрос не е посочено кои обстоятелства по делото са останали необсъдени и правно релевантни ли са те, във връзка с първия материалноправен въпрос е прието че обяснения не са искани от работодателя, а доколкото ищцата е давала обяснения, те са пред друг орган, а във връзка с втория материалноправен въпрос в заповедта не се препраща към други документи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила като директор на ДДЛРГ „Т. В.”, А. и е уволнена без да са й поискани обяснения за извършени дисциплинарни нарушения (писмени обяснения тя е представила на проверяващите от Държавната агенция за закрила на детето). Дисциплинарното наказание е наложено с оспорваните заповеди № ДН-01/12.12.2011 и № 35/12.12.2011 поради налагането на нерегламентирани наказания на деца, неотстраняване на констатираните с проверката нарушения и неспазване на разработените процедури и политика на институцията. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. В касационната жалба не е посочено кои правнорелевантни обстоятелства не са обсъдени от въззивния съд нито по делото е представено посоченото в касационната жалба писмо изх. № 94.В.578/02.12.2011, заповедта за уволнение препраща към констатации на Държавната агенция за закрила на детето, които са известни на ищцата (не е било необходимо работодателят да й ги връчва), но не са поискани обяснения от ищцата нито са събрани доказателства за извършване на посочените нарушения на трудовата дисциплина. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение