Решение № 6710 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2026 г.

ВАСТрето отделение17.06.2026 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37532 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4284/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретаря на район „Овча купел“- Столична община срещу решение № 37532 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4284/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска ВАС да отмени същото като неправилно и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената от касатора срещу писмо изх. № РОК25-УГ01-1405-/2/ от 28.03.2025г. на административния орган жалба с произтичащите от това правни последици. Ответникът, В. Д. Ц. от гр.София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез адв.А.Димитров по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в законоустановения срок. Производството пред Административен съд – София град се е развило по жалбата на В. Д. Ц. от град София, той – заявител за регистрация по постоянен адрес в следния недвижим имот: апартамент № 2А с [идентификатор], находящ се в гр.София, [жк], [адрес], с площ от 67.70 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, кабинет, складово помещение и баня с тоалетна, против писмо изх. № РОК25-УГ01-1405-/2/ от 28.03.2025г. на секретаря на Район „Овча купел“, Столична община. С обжалваното писмо практически е отказано регистрирането на ФЛ на този адрес поради съдържащото се в него изявление, че в секция „етаж“ е невъзможно да се въведе етаж – 1. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалвания писмен отказ. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че същият е постановен от компетентен орган и в надлежна форма, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че имотът, който заявителят е посочил в заявлението си като нов свой постоянен адрес, на който желае да бъде вписан, съставлява жилище по смисъла на закона, видно от представения към заявлението нотариален акт и отговаря на изискванията на чл.92 и следващите от ЗГР, съответно – на изискванията на относимите разпоредби от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация / Наредбата/ да бъде постоянен адрес на заявителя – т.е.„място, където лицето живее или където получава кореспонденцията си“ по см. на чл.89 от ЗГР. Съдът е заключил, че нито в ЗГР, нито в подзаконовия нормативен акт по приложението му – Наредбата, се съдържа разпоредба, която да забранява регистрация в жилище, разположено на етаж -1, поради което обжалваният изричен отказ, издаден на това основание, е незаконосъобразен като противоречащ на приложимите материалноправни разпоредби. Според АССГ, ако административният орган приеме, че представеният по делото нотариален акт не е достатъчен документ по см. на чл.92, ал.2,т.2 от ЗГР, същият е следвало да процедира по реда на ал.9 вр. ал.8 от чл.92 от ЗГР - да сезира незабавно Комисията в СО, тя да направи проверка на място и да даде становище в 7-дневен срок. Отделно от горното административният орган, при съмнение, е следвало да извърши проверка в НКПНАРБ, за да установи дали заявеният адрес отговаря на разпоредбата на чл. чл.90, ал.1 вр. чл.89, ал.1 вр. ал.5 от ЗГР, но не следва, без каквато и да било проверка, да откаже регистрация поради невъзможност за отразяване на етаж – 1. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ правни доводи, развити в обжалвания съдебен акт, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са оплакванията на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на разбираеми и валидно формулирани указания по тълкуването и прилагането на закона, които при връщане на преписката на административният орган, същият следва да съобрази при новото си произнасяне. Съдът е указал еднозначно при наличие на съмнение от страна на административния орган в това дали имотът,посочен в нотариалния акт, действително съставлява жилище или не, какви проверки следва да извърши. Наистина към заявлението не са представени доказателства в какви отношения е заявителят с последния приобретател на имота –А. Я.- дали същият е неин съпруг или не. От установяване на връзката на заявителя с приобретателя А. Я. ще се определи какви допълнителни доказателства за разглеждане на заявлението му по същество са необходими – дали такива по чл.92, ал.2 или такива по ал.3 от чл.92 от ЗГР. Несъбирането на тези доказателства обаче не води до законосъобразност на обжалваното писмо, доколкото отказът да се извърши регистрация на постоянен адрес не е обоснован с непредставяне на подобни доказателства, а с невъзможността да се регистрира адрес на имот на етаж – 1. Събирането на тези допълнителни доказателства безспорно следва да се извърши от административния орган при новото разглеждане на върнатата от съда преписка. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора ответникът по касация има право на разноски и такива са поискани от него. Същият обаче не е представил доказателства за извършването на такива, поради което присъждане н сдебни разнски в касационната инстанция в негова полза не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

11