Решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 296/2011 г.

Решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 296/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу решение № 972/13.12.2010 г., постановено по гр. д. № 746/2010 г. на САС, ГК, 8-ми състав в частта, в която е потвърдено решението от 24.06.2010 г., по гр. д. № 4815/2009 г. на Софийски градски съд, I - отд., 4-ти състав в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на Красимир К. Е. от [населено място] на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2006 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и нарушение на процесуалните правила, доколкото не е мотивирано. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Ответникът по касационната жалба Красимир К. Е. от [населено място] оспорва жалбата. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. С определение № 773 от 20.06.2011 г. по делото касационното обжалване на решението е допуснато по правния въпрос как следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Прието е, че по този въпрос решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /конкретно т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г./, с оглед на което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. По касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, доколкото срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер, което в последствие е било прекратено. Прието е, че тази отговорност не е погасена по давност. В тази връзка е застъпено становището, че Постановлението на Прокуратурата от 06.11.2003 г., с което е прекратено първоначално - образуваното наказателно производство по чл. 282, ал. 1 НК и делото е изпратено на С.. Сл. за разследване на престъпление по чл. 202 НК -за присвояване, не слага край на наказателното производство, поради което не е относимо към началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност. Давността е започнала да тече с влизане в сила на прокурорско постановление от 07.11.2004 г., връчено на ищеца на 15.03.2006 г., с което е прекратено производството по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК и към датата на исковата молба 25.05.2009 г., същата не е изтекла. Тези изводи на въззивния съд са правилни и следва да бъдат споделени изцяло. При определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е приел, че в резултат на повдигнатото обвинение за извършено престъпление е била накърнена честта на ищеца - неговата самооценка, че същият е претърпял душевни болки и страдания - изпаднал в депресия, бил е подтиснат, изгубил е общителността и веселостта си, станал мрачен. Съобразени са и данните относно продължителността на наказателното производството - обстоятелство, което се явява специфично при определяне размера на претърпените вреди в хипотезата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ . В съответствие с доказателствата по делото е прието, че това производство е продължило 4 години и 2 месеца, а не "повече от 7 години", както се твърди в исковата молба. Отхвърлени са като недоказани останалите наведени в исковата молба твърдения относно претърпени от ищеца неимуществени вреди. Същевременно при определяне на справедливото, съгласно разп. на чл. 52 ЗЗД, обезщетение, съдът не е съобразил, обстоятелството, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение - "парична гаранция" в размер на 500 лв., която не е променяна в течение на цялото производство в това число и след повдигнато обвинение за присвояване в големи размери; . производството по това обвинение / чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201 , във вр. чл. 26 НК / е продължило около 8 месеца от 23.03.2004 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем за това престъпление до 17.11.2004 г., когато е наказателното производство е прекратено с Постановление на СРП, като още на 12.07.2004 г. е било изготвено заключително постановление на следователя по делото с мнение за прекратяване на производството. Не е съобразено и обстоятелството, че макар производството по двете обвинения да е продължило около четири години, в рамките на този период са били извършени незначителен брой следствени действия, при които ищецът е бил призоваван пред органите на следствието. При оценката на претъпените неимуществени вреди като показателен следва да се отчете и факта, че след прекратяване на производството с Постановлението от 17.11.2004 г. ищецът не е бил открит в продължение на близо две години за да му бъде връчено това постановление . При съобразяване на тези допълнителни обстоятелства, Върховният касационен съд счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се съизмерява със сумата от 4 000 лв. До този размер обжалваното решение следва да се остави в сила. За разликата над 4000 лв. до 10 000 лв. решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което за този размер искът да се отхвърли. В тази част, доколкото не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и относими факти решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело да нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД/ касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК /. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Предвид тази разпоредба и с оглед изхода на спора Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 13,34 лв. или общо разноски в размер на 28,34 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.