Определение № 245 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 176/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 556 от 31.І.2012 г. на „Р. (Б.)” Е. - С., подадена против определение № 26 на Варненския апелативен съд, ГК, от 18.І.2012 г., постановено по т. д. № 785/2011 г., с което е било прекратено въззивното пр-во досежно формулираното в жалбата на този присъединил се в пр-во по несъстоятелност кредитор за отменяване на постановеното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ и за постановяване на съдебен акт по чл. 631 ТЗ: за отхвърляне на подадената от първоначалния кредитор молба по чл. 625 ТЗ. Оплакването на Б. частен жалбоподател е за постановяване на обжалваното въззивно определение в нарушение на материалния закон „и при несъобразяване с действителната фактическа обстановка по делото”, защото макар и като присъединен кредитор в откритото пр-во по несъстоятелност на длъжника [фирма]-гр. В., тя имала правен интерес да поддържа във въззивната си жалба срещу решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ искане за отхвърляне молбата по чл. 625 ТЗ на иницииралият това пр-во кредитор [фирма]. Ответниците по частната жалба [фирма]-гр. В. /длъжник/, така както и иницииралият пр-вото по несъстоятелност кредитор [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], не са ангажирали становища на своите представители по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частично прекратеното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, частната жалба на „Р. (Б.)” Е.-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В процесния случай производството по несъстоятелност на варненския длъжник [фирма] е било образувано по молба на кредитора му [фирма] и затова е било възможно по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ - в първото заседание по делото пред съда по чл. 613 ТЗ, „Р. (Б.)” Е.-С. да бъде надлежно конституирана като присъединен кредитор, т.е. съ ищец в същото пр-во. Безспорно е, че в това си процесуално качество Б. е надлежна страна, която на общо основание може да обжалва постановеното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, имащо действие по отношение на всички и подлежащо на незабавно изпълнение, но само в онази му част отнасяща се до определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника. Съгласно чл. 621 а, ал. 3, т. 2 ТЗ в пр-вото по несъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК относно оттегляне молбата на кредитор за откриването на такова пр-во или отказ от нея, след като вече „е било постановено” решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ или по чл. 632 от същия специален закон. Щом като първоначалният кредитор не може да оттегля или да се отказва от молбата си по чл. 625 ТЗ, недопустимо е това да може да прави присъединилият се към нея в първото съдебно заседание по образуваното пр-во по несъстоятелност кредитор. Per argumentum a fortiori недопустимо е след постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, както това е станало в процесния случай, този съдебен акт да се атакува от присъединилият се в производството по несъстоятелност кредитор с искане за постановяване на решение по чл. 631 ТЗ: за нейното отхвърляне. В това се състои констатацията на въззивния съд за частична липса на правен интерес от такова обжалване, като в случая делото пред Варненския апелативен съд продължава да е висящо по същата въззивна жалба на Б., но само в частта й досежно оплакването за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма]. С оглед изложеното неоснователно е оплакването на банката частен жалбоподател за постановяване на атакуваното прекратително определение в нарушение на материалния закон „и при неизяснена фактическа обстановка по делото”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение