Решение № 2508 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. Д., чрез адв. Я. Дрянов, срещу решение № 3434 от 24.07.2025 г., постановено по адм. д. № 291/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик ( АС Пазарджик), с което съдът е отхвърлил жалбата на В. И. Д., срещу мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, в качеството му на администратор на лични данни, да извърши фактически действия по преустановяване на обработката на личните данни на жалбоподателя като длъжник по активно вземане, по подаване на информация за изменението на кредита в ЦКР и преустановяване на подаването на личните му данни в ЦКР, във връзка с подадено Заявление с вх. № ВЖ-00210 от 01.04.2024 г. Решението се обжалва като неправилно – необосновано и издадено в противоречие с материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Иска се отмяната му, вкл. и в частта за разноските. Касаторът претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът по касация – „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й, по съображения, развити в позиция по същество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация, след като с решение № 2934/20.03.2025г. по адм. дело № 11 75/2024 г. на Върховен административен съд, пето отделение, е обезсилено решение № 3963 от 18.10.2024 г. на АС- Пазарджик, постановено по адм. дело № 670/2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Пазарджик е мълчалив отказ на „Еос Матрикс“ ЕООД да извърши фактически действия по преустановяване на обработка на личните данни на жалбоподателя като длъжник по активно вземане, по подаване на информация за изменението на кредита в ЦКР и преустановяване на подаването на личните му данни в ЦКР по подадено от В. И. Д. заявление от 01.04.2024 г. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че със заявлението си от 01.04.2024 год. В. Д. е уведомил „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че няма доброволно да плати погасеното по давност задължение към дружеството, както и е поискал, на основание чл. 17, пap. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да бъдат изтрити личните му данни от регистрите на „Еос Матрикс“ ЕООД, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР), като подаде и информация за изменение на кредита в ЦКР, след което да спре да подава личните му данни в ЦКР. С писмо изх. № 00955 от 29.04.2024 г. В. Д. е уведомен, че след извършената вътрешна проверка е установено, че той няма активно задължение към дружеството, тъй като същото е било погасено и е подадена коригираща информация в ЦКР, а дейността по подаване на информация към ЦКР е преустановена. Д. е уведомен и, че във връзка с искането му и след погасяване на задължението му, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предприело ограничена обработка на личните му данни, изразяваща се единствено в съхранение на хартиен и електронен носител, за срок от 5 години, на основание легитимен интерес на администратора по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗД, а именно да се защити от бъдещи правни претенции, които биха могли да възникнат между Д. и дружеството. От Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-84199 от 25.07.2023 год. на БНБ и Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-62336 от 10.05.2024 год. на БНБ, решаващият съд е приел за установено, че Д. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3 906,00 лв., ведно със законовата лихва върху нея, както и сумата от 374,00 лв., представляваща такси и други разноски. Съдът е кредитирал информацията в писмо изх. № БНБ-114577 от 11.10.2023 г. на БНБ, с което В. Д. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД са уведомени, че във връзка с подадена от В. Д. жалба, БНБ на основание чл. 17 от Наредба № 22 за ЦКР не извършва корекции на подаваната от институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата информация към регистъра. Според отговора, вписвания, заличавания или промяна на подадените данни се извършва от посочените институции, които са задължени от Наредба № 22 от 16.07.2009 год. на БНБ за ЦКР да ги коригират при промяна на обстоятелствата. От съдържанието на писмо изх. № 01778 от 19.10.2023 г. с адресати В. Д. и с копие до БНБ, Дирекция „Регистри“ за ЦКР, издадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, АС Пазарджик е установил, че дружеството ги е уведомило за липса на парично задължение към дружеството-цесионер, произтичащо от Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 год., сключен между В. Д. и „ОББ“ АД, както и за преустановяване на подаване на информация относно задължението по кредита, в изпълнение на Решение № 150 от 19.04.2023 г. постановено по гр. д. № 1086 от 2022 г. по описа на Районен съд – Велинград. При тези установявания АС Пазарджик е обосновал извод, че жалбата на В. Д. е неоснователна, доколкото дружеството е изпълнило своето законово задължение и е уведомило БНБ и заявителя, че подаването на информация към ЦКР относно задължението е преустановено, с оглед влязлото в сила съдебно решение на Районен съд – Велинград. като след 31.03.2023г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предприел ограничена обработка на личните данни на Д., изразяващи се в съхранение на хартиен и електронен носител, за срок от 5 години, която ограничена обработка на лични данни се основава на легитимния интерес на администратора по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е)“ от ОРЗД, а именно да се защити от бъдещи правни претенции, които биха могли да възникнат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая се касае за упражняване на права на субекта на данни по чл. 17, § 1, б. "а" ОРЗД, вр. чл. 37б ЗЗЛД, спрямо администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 ОРЗД относно задължението на последния да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените в чл. 17, § 1, б. "а" - "е" от Регламента основания. Съгласно член 17, § 1, букви "а" и "б", субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин или б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, § 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването. В член 17, § 3, буква "б" от ОРЗД е предвидено, че параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. В настоящия случай, в съответствие с цитираните правила на Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на лични данни законосъобразно е продължил с ограничената обработка на лични данни на В. Д., основана на легитимния му интерес по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е)“ от ОРЗД, като споделя изложените от административния съд мотиви и препраща към същите, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Доводите на касатора за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК не се констатират нарушения на материалния закон, поради което и при отсъствие на наведеното касационно основание обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение