Определение № 3017 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 392/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение08.06.2026 г.докладчик Иво Дачев
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5723 от 09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 6055/2023 г. на Софийски градски съд. УКАЗВА на касатора Б. Р. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12.78 евро и в същия срок да представи доказателства за това обстоятелство. При неизпълнение в срок на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено. ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до касатора с препис от определението. ДА СЕ УВЕДОМИ Върховната касационна прокуратура за задължителното участие на прокурор в производството и за датата на откритото съдебно заседание. ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, след изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, за насрочване в открито заседание, или при неизпълнение на дадените указания в срок – на състава, за прекратяване на делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Р. Р., чрез адв. Л., срещу решение № 5723 от 09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 6055/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 3532 от 07.03.2023 г. по гр. д. № 53412/2021 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за промяна на данните й за гражданско състояние относно пола от женски на мъжки. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос, който в съответствие с правомощията на касационния съд следва да бъде обобщен и сведен до това, може ли съдът да допусне правна промяна на пола, вписан в актовете за гражданско състояние. Прокуратурата на Република България и Столична община не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, при извършената преценка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното: Производството е образувано по молба за промяна на пола, както и за извършване на съответната промяна в данните относно имената и ЕГН на Б. Р. Р., на 21 години към датата на завеждане на делото, транссексуално лице, родено с външни полови белези на лице от женски пол и записано в регистрите като такова. От 12 годишна възраст започва да се самоопределя като момче. Настоява да я наричат с мъжкото име А. и определя себе си като мъж. Изпитва дискомфорт в ежедневието си и на работното си място, където лицето се чувства дискриминирано от колегите му, които отказвали да се обръщат към него с мъжките имена, които то си е избрало. Според приетата сексологична и психиатрична експертиза лицето страда от несъответствие между женския телесен пол, получен по рождение, и чувството за мъжка полова идентичност, което по международната класификация на болестите се определя като транссексуалност. С външен вид и поведение на мъж, започнало е хормонална терапия, която чувствително е променила външния вид в посока вирилизация. Лицето е вменяемо, състоянието на транссексуалност е трайно и необратимо. Самосъзнанието и самоопределянето на лицето е мъжко, т.е. убедено е в принадлежността си към мъжкия пол. При тези данни за да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на Решение № 15 от 26.10.2021 г. по конст. дело № 6/2021 г. на Конституционния съд на Република България по въпроса за съответствието на чл. 8 от КЗПЧОС и чл. 7 от ХОПЕС с понятието „пол“, което по конституция може да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл. Съобразил е също така дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 2/20.02.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГК, според което обективното материално право в Република България не предвижда възможност съдът да допусне промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Приел е, че дори разпоредбата на чл. 8 ЕКЗПЧОС да беше пряко приложима във вътрешното ни право, молбата отново се явява неоснователна, тъй като не са налице установените в практиката на ВКС медицински и юридически критерии като основание за промяна на данните относно пола в съставените актове за гражданско състояние. За да формира този извод въззивният съд е посочил, че молителят провежда самоволно хормонално лечение, но липсват основания да се приеме, че е налице необратим процес на трансформация на първичните и вторичните полови белези, основан на зряло, добре обмислено, отговорно решение, предвид и сравнително крехката възраст, на която молителят е предприел медикаментозното самолечение. В тази връзка съдът е посочил, че по делото липсват данни започнатата хормонална терапия да продължава, нито тя да е довела до трайна загуба на репродуктивните функции. Счел е, че мотивацията на лицето не е достатъчна, с оглед продължителността на процеса на трансформация. Така съдебният състав е направил заключението, че предприетото хормонално лечение две-три години след навършване на пълнолетие, т.е. на много млада възраст (за което няма данни да продължава), не сочи на зряло и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. А липсата на такова създава опасност от полова динамичност в обществените отношения, от където е обоснована неоснователността на молбата. С определение № 4673 от 17.10.2024 г. настоящото производство е спряно до произнасяне на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване от друг състав на ВКС, по което е образувано дело № 43/24 на СЕС. С решение от 12.03.2026 г. по дело № 43/24 на СЕС е прието, че чл. 21 ДФЕС и чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО във връзка с чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Със същото решение е прието и че правото на Съюза не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. При посоченото произнасяне по отправеното преюдициално запитване настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне по поставения въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.2 предл.2-ро ГПК за извършване на проверка за съответствие на разрешението, дадено от въззивния съд, с разясненията на Съда на ЕС, изложени в цитираното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 21 ДФЕС
- чл. 8 ЕКЗПЧОС
- чл. 8 КЗПЧОС
- чл. 7 ХОПЕС
- чл. 280, ал. 1, т. 2
- чл. 3
- чл. 4
- чл. 7