Определение № 261 от 09.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2, предл. 1. НПК. С Определение № 539 от 19 май 2025 г. съдията-докладчик от Окръжен съд – Бургас е прекратил производството по н.о.х.д. № 571/25 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да разгледа делото по внесения обвинителен акт срещу Ц. Е. М., Б. С. П., Е. С. Н., Ж. И. Н., К. Й. К., Я. Г. Я., Я. Н. Н., Я. Г. Х., Л. Д. Р. и Б. Л. Г. е Софийски градски съд (СГС). Като съобрази изложеното в определението и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: Първоначално обвинителният акт е бил внесен в Специализирания наказателен съд (закрит), където било образувано н.о.х.д. № 1065/15 г. Именно там било проведено разпоредително заседание и бил даден ход на съдебното следствие. С протоколно определение от 12 юли 2022 г., поради закриването на съда и на основание § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, съдебният състав изпратил делото в СГС за деловодното му завеждане там. В СГС разглеждането на делото продължило под същия номер и в същия съдебен състав. След извършване на редица процесуално-следствени действия, с определение от 13 март 2025 г. съдебният състав отвел от разглеждането на делото съдията-докладчик, тъй като към датата на планираното следващо съдебно заседание той не би могъл да продължи участието си в него заради навършване на пенсионна възраст. Отведени били и съдебните заседатели поради други обстоятелства. Делото било разпределено на нов съдия-докладчик. С Разпореждане № 1513 от 28 април 2025 г. съдията-докладчик, проверявайки подсъдността, приел, че делото не е местно подсъдно на Софийски градски съд. Като аргумент в подкрепа посочил правните и фактически рамки на обвинението, съобразно които най-тежкото престъпление (това по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 НК) било извършено на територията на гр. Бургас. С тези съображения изпратил прекратеното пред него дело по подсъдност на ОС – Бургас. С определението, с което е повдигнат спорът за подсъдност, съдия-докладчикът от ОС – Бургас проследил процесуалното развитие на делото и като отчел, че първоначално то било образувано в Специализирания наказателен съд (сега закрит), а после прието по определената в закона подсъдност в СГС, заключил, че приложимо е правилото на § 50 от ПЗР на ЗИДЗСВ, а не общите правила за определяне на подсъдността. Освен тези съображения, докладчикът развил и такива за неприложимост на правилото на чл. 43, т. 1 НПК, тъй като подсъдимите и голяма част от свидетелите живеят в районите на различни окръжни съдилища в страната. Процесуалната съдба на делото е проследена акуратно в определението, с което е повдигнат спорът за подсъдност и тя дава основание за споделяне на извода, че делото е местно подсъдно на СГС. Спорният въпрос е дали са приложими общите правила на чл. 38, предл. последно НПК или тези на § 50 от ПЗР на ЗИДЗСВ. Без съмнение по делото е било проведено разпоредително заседание в СпНС преди закриването му. Затова и по правилата на цитирания параграф висящото дело е станало подсъдно на СГС, където е продължило неговото разглеждане. В процесната хипотеза съдебното производство не е било прекратено и делото не е било върнато в предсъдебната му фаза. Следователно, приложима е била хипотезата на чл. 258, ал. 2 НПК за започване на съдебното заседание отначало, но в същия, а не в друг съд. Не са възникнали нови основания за промяна на вече определената по силата на преходния параграф подсъдност. Преобладаващата съдебна практика на върховната инстанция по делата на закритите специализирани съдилища, станали подсъдни на СГС, е в смисъл, че независимо от развитието на наказателното производство и причините за промяна на съдебния състав (смърт на член на съдебния състав, отвод на съдебния състав, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и пр.), делото продължава да бъде подсъдно на СГС и следва да се разгледа от този съд, освен ако не са приложени правилата за промяна на подсъдността по чл. 43 НПК. Аргумент за това е, че разпоредбата на § 50 от ПЗР на ЗИДЗСВ се явява специална по отношение на общите правила за подсъдност. В тази насока – Определение № 433 от 5 октомври 2023 г. по к.н.ч.д. № 803/23 г., трето н.о. на ВКС; Определение № 175 от 24 април 2023 г. по к.н.ч.д. № 275/23 г., първо н.о. на ВКС; Определение № 29 от 18 януари 2023 г. по к.н.ч.д. № 1008/22 г., второ н.о. на ВКС; Определение № 86 от 13 февруари 2025 г. по к.н.ч.д. № 69/25 г., трето н.о. на ВКС Определение № 352 от 24 юли 2023 г. по к.н.ч.д. № 586/23 г., трето н.о. на ВКС; Определение № 163 от 26 март 2024 г. по к.н.ч.д. № 254/24 г., трето н.о. на ВКС; Определение № 235 от 14 декември 2022 г. по к.н.ч.д. № 943/22 г., второ н.о. на ВКС и др. В обобщение на изложеното, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд. Така мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение