Определение № 50108 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2890/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Х., чрез адв. С. против решение № 52 от 29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 190/2021 г. на Окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено решение от 13.09.2021 г. на Районен съд Момчилград по гр.д. № 630/2019 г., с което по иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката, определени с решение № 26 от 30.03.2017 г. по гр.д. № 246/2017 г. по описа на Районен съд Момчилград, предявен от И. Ю. Х. срещу С. М. Х., упражняването на родителските права спрямо детето Е. И. А. е предоставено на бащата И. Ю. Х. и е определено местоживеенето на детето Е. И. А. при бащата; определен е режим на лични отношения между майката С. М. Х. и детето, както следва: всяка първа и трета недела от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец в годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; майката С. М. Х. е осъдена да заплаща издръжка в размер на 177,50 лв., считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на детето. Касационното обжалване е допуснато с определение по чл.288 ГПК от 23.02.2023 г., с което на касатора са дадени указания за представяне на доказателства за весена държавна такса в размер на 144,00 лв. по сметка на ВКС за касационно обжалване. Указанията са надлежно съобщени на касатора на 06.03.2022 г., чрез пълномощника му адв. С., но въпреки това в указания от съда едноседмичен срок, държавната такса не е внесена по сметка на ВКС и не са представени доказателства за внасянето й. Поради неизпълнение на указанията, касационната жалба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,