Определение № 223 от 21.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2018 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Производството по делото е образувано по подадена молба вх. № 6745/02.03.2018 г. от ищците Н. В. А. лично и като адв. пълномощник на М. В. А. за отмяна на влязло в сила решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК в частта, с която е отменено решение № 200/16.11.2016 г. по в.гр.дело № 391/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 511/11.04.2016 г. по гр.дело № 2704/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на Н. В. А. и М. В. А. на основание чл.59 ЗЗД на всеки един от тях сума над 1 782.50 лв. до сумата 15 675 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване върху съсобствения им поземлен имот с идентификатор № 56784.519.319 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], С. г. ч., [улица], с площ от 295 кв.м. за периода: 01.10.2012 г. до 01.09.2014 г., ведно със законната лихва от 01.09.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД на всеки един от тях сума над 348.55 лв. до 1466.65 лв. обезщетение за забава върху посочените главници, за периода от падежа на всяко месечно задължение до 01.09.2014 г. и вместо отменената част са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. В. А. и М. В. А. срещу [община] искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумите над 1782.50 лв. до сумите по 15 675 лв. и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД над сумата 348.55 лв. до 1466.65 лв. за всеки от ищците. В молбата за отмяна са посочени основания по чл.303,ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК. Молбата за отмяна е конкретизирана с молба вх. № 4350/27.04.2018 г. Мотивираните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителите не са могли да се снабдят своевременно. Твърденията в молбата за отмяна и в допълнителната молба са, че през целия собствен на молителите имот – празно дворно място, находящо се в [населено място], [улица] по диагонал подземно е прокарана без знание и съгласие на молителите канализацията от сервизните помещения и други на процесните сгради, собственост на [община], ползвани от А. за музикално, танцово и изобразително изкуство и Педагогическа библиотека, находящи се на запад от собствения им имот, вместо директно да се отведат към канализацията на [улица], че минават изцяло през собствения им имот. Сочат, че [община] ползва целия им имот, а не само част от него. Изложени са твърдения за наличие на основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени преди него други влезли в сила решения, които му противоречат. Поддържат, че е налице основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, а именно представен от пълномощника на Кмета на [община] в съдебно заседание на 29.01.2015 г. документ, от който е видно, че общината си е образувала УПИ с ид. 519.1117 за жилищна територия, на изток от имота на молителите, на самата [улица], което е без знание на молителите и без да им е обявено по установения ред, че без знание на молителите [община] е поставила указателна табела на собствения им имот, че е извършила незаконно строителство на съвсем нова сграда. Към молбата за отмяна е приложено и изложение на основанията за допускане на молбата за отмяна за разглеждане в съдебно заседание. Искането е за отмяна на решението на ВКС в указаната част и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат в пълен размер. С молба вх. № 4349/27.04.2018 г. молителите са поискали на основание чл.192 ГПК да се задължи трето неучастващо по делото лице – Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] да представи скица на подземния кадастър на поземлен имот с ид. № 56784.519.319 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], както и да посочи преминава ли канализация през този имот, от кои сгради, от кои помещения и чия собственост са, както и да посочи тази канализация съществувала ли е през периода 01.10.2012 г. до 01.09.2014 г. Ответникът по молбата на отмяна [община], чрез гл.юрисконсулт Е. К. в писмени отговори е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като не са мотивирани основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и за неоснователност по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 185/04.01.2018 г. по гр.дело № 937/2017 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е отменено решение № 200/16.11.2016 г. по в.гр.дело № 391/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 511/11.04.2016 г. по гр.дело № 2704/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в уважената част на предявените искове от Н. В. А. и М. В. А. срещу [община] с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 1782.50 лв. до 15 675 лв. за всеки от ищците и в уважената част на исковете с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД над сумата 348.55 лв. до 1466.65 лв. вместо отменената част посочените искове са отхвърлени за указаните суми. Решението е влязло в сила на 04.01.2018 г. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1, т.2 и т.4 ГПК. Същата следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, като подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1,т.2 и т.4 ГПК. Подадена е от легитимирани страни и са мотивирани основания за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 1,т.2 и т.4 ГПК. Без уважение следва да се остави доказателственото искане на молителите, тъй като се касае до установяване на факт, представляващ ново основание за защита на претендираното от молителите право, каквото не е въведено с исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение на ВКС. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение