Определение № 9829 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М., срещу Определение № 17127 от 20.05.2025г., постановено по адм. дело № 1238/2025г. на Административен съд- София-град. С Определението съдебният състав е върнал частната жалба на жалбоподателя срещу Определение №7075/28.02.2025г., постановено по същото дело с мотива,че не са били отстранени в срок нередовности, за необходимостта от чието отстраняване жалбоподателят е бил уведомен с разпореждане на съда №11947/от 07.04.2025г., връчено й срещу подпис на 03.05.2025г.. Частният жалбоподател оспорва определението за връщане и иска отмяната му. Обяснява, че е депозирал необходимите доказателства за освобождаването й от държавна такса, които не са били взети предвид от страна на първоинстанционният съд. Поради изложеното намира оспореното определение за незаконосъобразно. Иска отмяната му и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия от страна на първоинстанционния съд. Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията за допустимост, уредени в разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК, вр. чл. 231 АПК, поради което е допустима. След запознаване с депозираната пред първоинстанционния съд жалба против Определение №17127/20.05.2025г., постановено по същото дело, указанията на съдебния състав, дадени с негово разпореждане № 11947/07.04.2025г., по същото дело, както и клеймото на удостоверението за връчването му, намира следното: Производството е образувано по жалба на В. Б. М. от гр. София, [адрес] срещу „отказ за вписване на предходни адреси преди 2000 година в системата на ГРАО“. С разпореждане №4363/10.02.2025г. по първоинстанционното дело, същата е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности. Една част от тях касаят отправенотo искане за освобождаване от държавна такса, а друга са свързани с уточняване предмета на оспорване. В срока за отстраняване на нередовностите от страна на М. е била депозирана „жалба“, с която същата настоява, че с посоченото разпореждане й е била отказана правна помощ, като е настояла за отмяна на разпореждането, тъй като същото я лишавало от съдебна равнопоставеност и социална закрила. Така депозираният отговор бил преценен от страна на първоинстанционният съд като неотстраняващ посочените в разпореждане № 4363 от 10.02.2025 г. нередовности, поради което и с оглед липсата на отправено искане за продължаване, респ. за възстановяване на срока за отстраняването им, съдът е намерил основание да приложи разпоредбата на чл. 151, ал.1, т.5 АПК, изискваща ясна индивидуализация на предмета на спора по възможните индивидуализиращи го белези и чл.83, ал.2 ГПК, вр. чл.144 АПК, посочваща обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид от съда при преценка основателността на искането за освобождаване от държавна такса. Съобразявайки горните обстоятелства съдебният състав е постановил Определение №7075/28.02.2025г., с което е оставил жалбата на В. М. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Срещу същото жалбоподателят е депозирал частна жалба, която с разпореждане №11947/07.04.20254г. отново е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 30,00 лева по сметка на ВАС. Разпореждането е било връчено на М. на 03.05.2025г., видно от приложен отрязък от удостоверение за връчване. В указаният 7-дневен срок от датата на връчване на съдебния акт жалбоподателят не е изпълнил указанията за представяне на доказателства за внасяне на указаната му такса. Това е дало повод на съдебния състав да постанови оспореното Определение №17127/20.05.2025г., с което същият е върнал частната жалба на В. М. против Определение №7075/28.02.2025г., постановено по адм.д. № 1238/2025г. по описа на АССГ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Задължението за внасяне на държавна такса за подадена касационна жалба произтича от нормата на чл. 213а, ал.1, вр. чл. 213, т.3, вр. чл.231 АПК, като това изискване е условие за редовност на подадената касационна жалба. Действително разпоредба изисква към подадената частна жалба да бъде приложен и документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 АПК. Освободени от изпълнение на подобно изискване са единствено страните вече освободени от внасянето на държавни такси. По отношение на М. подобно освобождаване не е било постановено, видно от кориците на делото, поради което същата е дължала внасяне на държавна такса от 30,00 лева по сметка на ВАС, респ. депозиране на молба за освобождаване от такава по частното производство. Доколкото подобна молба не е била депозирана, а разпореждането за отстраняване на нередовности не подлежи на самостоятелно оспорване, то с неизпълнение на дадените от страна на съдебния състав указания страната е станала причина за връщането на частната й жалба на основание чл.236, вр. чл.213а, ал.1 АПК. На жалбоподателя са били дадени изрични указания в какво се състои нередовността и е предоставен срок за отстраняването й. Тези указания са съобщени по надлежния ред, като в установения в закона срок и към момента на постановяване на обжалваното Определение нередовностите не са били отстранен, тъй като по делото не е бил представен документ за заплащане на дължимата държавна такса нито искане за освобождаване от указаната такава. Това обосновава извод за недопустимост на частната жалба и правилно същата е върната на подателя й. Поради изложеното жалбата на М. против Определението за връщане на частната й жалба срещу прекратяващото производството Определение №7075/28.02.2025г. е неоснователна, а оспореното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение