Определение № 138 от 20.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1099/2021 г.

ВКСI търговско отделение20.06.2022 г.докладчик Вероника Николова

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение №128/16.03.2022г. по т.д. №1099/21г. на ВКС на РБ, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на всеки от ответниците по касация Женя С. С., [ЕГН] и В. Г. С., [ЕГН], действащ лично и със съгласието на своята майка Женя С. С., двамата с адрес [населено място], [улица], вх.В, по 2436 лв. / две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/, разноски за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Женя С. С. и В. Г. С., действащ лично и със съгласието на своята майка Женя С. С., представлявани от техния пълномощник адв. Й. Й., с която същите молят да се допълни определение №128/16.03.2022г. по т.д. №1099/21г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като на всеки от молителите бъде присъдена сумата от 2436 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът „ЗД Евроинс“АД не изразява становище по молбата. Третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №128/16.03.2022г. по т.д. №1099/21г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решение №214/17.12.2020г. по в.т.д. № 244/2020г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение №39/22.01.2020г. по т.д. №36/2019г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс” АД е осъдено да заплати на всеки от ищците Женя С. С. и В. Г. С., действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Женя С. С., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. С. С. в резултат на настъпило на 13.09.2018г. ПТП, за разликата над 150 000 лв. до присъдения размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2019г. до окончателното й изплащане. В определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021г., с който молителите, ответници по касация, са възложили на „Адвокатско дружество - Й. Й., С. Я.” представителство по касационната жалба срещу решение по в.т.д. №244/2020г. на Великотърновски апелативен съд, като е уговорено възнаграждение в общ размер на 4872 лева, с включен ДДС. С отговора са представени също фактура №[ЕГН] от 01.04.2021г., както и дневно извлечение от сметката на „Адвокатско дружество - Й. Й., С. Я.” в „Банка ДСК“ ЕАД от 01.04.2021г., видно от което на същата дата уговореното възнаграждение в общ размер на 4872 лева, с включен ДДС, е било преведено по сметка на адвокатското дружество. Поради изложеното молбата на Женя С. С. и В. Г. С., действащ лично и със съгласието на своята майка Женя С. С., по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Цитирани разпоредби

2