Определение № 60153 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3384/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. И. С. Х. е подал молба вх.№ 260058 от 19.04.2021г. за отмяна на влязлото в сила решение на Габровския окръжен съд № 13 от 09.01.2020г. по гр.д.№ 387/2019г., в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.108 ЗС. В молбата за отмяна се твърди, че при решаване на въпроса за статута на помещенията в приземния етаж на сградата, построена през 1972-1974г., районният и окръжният съд са се позовали на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977г., която не е действала към релевантния момент, защото е приета в по-късен момент и не й е придадено обратно действие. Съдът е следвало да разгледа спора като приложи Наредбата за площите и елементите на жилищата, в сила от 21.12.1973г. С тези твърдения молителят поддържа основанието за отмяна на чл.303 ал.1 т.3 ГПК като твърди, че Наредбата не е била приета, нито й е придадено обратно действие. След указания на съда по реда на чл. 306 ГПК за представяне на мотивирано изложение на поддържаното основание за отмяна, молителят е депозирал молба вх.№ 260104 от 05.08.2021г.. В нея е посочил, че основанието за отмяна е по чл.303 ал.1 т.2 ГПК Изложил е съображения, че мотивите на съда са основани на неистински /неавтентичен/ подзаконов нормативен акт. Обосновал е становище, че щом като приложеният при разрешаване на спора подзаконов нормативен акт е липсвал в правния мир, решенията са основани на неистински нормативен акт. Молителят поддържа също така, че макар основанията за отмяна да са изчерпателно изброени в процесуалния закон, в рамките на всяко едно основание могат да се разгледат различни казуси, тъй като целта на разпоредбите е да бъде защитено правото на справедлив процес. Ответницата Б. С. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като изложените в нея доводи не покриват поддържания фактически състав на чл.303 ал.1 т.3, изискващ решението да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд първо гражданско отделение, намира следното: Производството за отмяна е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл.303 и 304 ГПК. От друга страна правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл.305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл.303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Ето защо при проверката за допустимост на молбата за отмяна, която Върховният касационен съд извършва по реда на чл.307 ГПК, на първо място следва да се провери дали молбата за отмяна е подадена в срок. В разглеждания случай с определение по чл.288 ГПК № 370 от 25.09.2020г., постановено по гражданско дело № 1416/2020г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 09.01.2020г. по в.гр.д. №387/2019г. в частта, потвърждаваща решение №146/03.10.2019г. по гр.д.№63/2019г. на РС-Трявна, с което е отхвърлен предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху югозападното помещение в приземен етаж на жилищната сграда с идентификатор ...., както и в частта, с която е отхвърлен и предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/6 ид.част от югозападно помещение от приземния етаж на сградата. С постановяване на това определение, решението на Габровския окръжен съд, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на основание чл. 296 т.3 ГПК. Молбата за отмяна, подадена от И. С. Х. вх.№ 260058 от 19.04.2021г. се основава на твърдения за разрешаване на спора въз основа на липсвал в правния мир подзаконов нормативен акт, с оглед от което без да е необходимо да се преценява дали твърденията в нея покриват фактическия състав на чл.303 ГПК, се налага извод, че тя е просрочена, защото е подадена след изтичане на повече от три месеца от влизане в сила на решението - 25.09.2020г., а молителят не се позовава на доказателство или обстоятелство, настъпило след влизане в сила на решението. Ето защо като процесуално недопустима, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото, на основание 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят направените разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за отговор на молбата за отмяна в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, І г.о.