Решение № 5905 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12197/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Х., [ЕГН], родена на [дата]., чрез адвокат В. И. Иванов и адвокат И. В. Иванова, срещу решение № 32852 от 08.10.2025 г., постановено по адм. д. № 6194/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на К. Х. /H. K./ срещу Заповед № 363з-324/20.02.2025 г. на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Търговище, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, чл. 40,ал. 1,т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на К. Х.. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да се отмени заповедта за налагане на принудителната мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване“. Направено е искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат В. Иванов и адвокат И. Иванова, които поддържат жалбата, като допълнително излагат довод, че Заповед № 363з-324/20.02.2025 г. на ВПД директор на ОДМВР - Търговище е нищожна, поради издаването й от некомпетентен орган. Претендират присъждане на направените във връзка с делото разноски. Ответникът – ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Търговище, не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от К. Х. /H. K./ - родена на [дата]. в Република България, гражданство Република Турция, [ЛНЧ], [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес в гр. Търговище, общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], [адрес], срещу Заповед Рeг. № 363з-324 / 20.02.2025 г. на ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, с която на основание чл. 39а, ал. 1,т. 1, чл. 40,ал. 1,т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, е отнето правото й на постоянно пребиваване в Република България. Съдът е приел, че оспореният административен акт, с който е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, от директора на ОДМВР - Търговище е законосъобразен, като издаден от материално и териториално компетентен орган, в определената от закона форма и с изискуемото се съдържание, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби и с целта, заложена в специалния закон, поради което, подадената от К. Х. жалба е приета за неоснователна и е отхвърлена с оспореното решението на АССГ. Така постановеното решение е неправилно. Съставът на Административен съд София-град неправилно е приел, че в административното производство, в резултат от което е издадена заповедта за налагане на принудителната мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ не са допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка се установява, че К. Х. е с предоставено право на постоянно пребиваване считано от 20.10.2022 г. на основание решение рег. № 936788/20.10.2022 г. на дирекция „Миграция“ гр. София на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, съгласно която разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната. При извършена проверка, целяща да установи дали К. Х. изпълнява законовите разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ са извършени и справки в АИС на МВР за периода от 01.01.2022 г. до 15.01.2025 г., като в тази връзка са регистрирани влизания и излизания на К. Х. през ГКПП на страната, от които е видно, че през провереният период е пребивавала краткосрочно в страната, като пребиваванията са кратковременни в рамките на 1-2 дни и едно еднократно влизане и пребиваване за срок от 3 дни. Извършена е фактическа проверка на заявения от К. Х. постоянен и настоящ адрес на пребиваване в гр.Търговище, община Търговище, област Търговище, [улица], [адрес], като тя не е била установена на адреса. В резултат на проведен разговор с наемодателя С. Н. Х. е установено, че същата няма роднинска връзка с жалбоподателката, не знае въобще дали е посещавала адреса. В апартамента няма оставени лични вещи. Според С. Н. Х. жалбоподателката К. Х. няма намерение за трайно установяване на адрес, поради което наемодателят желае тя да бъде дерегистрирана от този адрес. Установено е също, че на името на К. Х. са констатирани хотелски регистрации, както следва: за дните 13 - 14.11.2022 г. в хотел „ [заличен текст]“ гр. Търговище и за периода 30-31.08.2023 г. в „[заличен текст]“, гр. София, което съвпада и с датите на пребиваванията на К. Х. на територията на Република България. Инициирано е административно производство на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, чл. 40, ал. 1,т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, за отнемане на постоянното пребиваване на К. Х., съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изготвено съобщение рег. № 363000-2118/22.01.2025 г., което е връчено по реда на чл. 18а от АПК на посочения от К. Х. постоянен адрес на пребиваване. Съгласно чл. 18а, ал.9 от АПК когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В уведомлението с изх. № УРИ № 363000-2118/22.01.2025 г., адресирано до К. Х., съдържащо уведомление за започнало срещу чуждестранната гражданка административно производство по налагане на принудителна мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“ не е посочено, че документите или книжата, свързани с производството са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Тази информация не е посочена и в протоколите за връчване на съобщение по реда на чл. 18а от АПК, съставени на 23.01.2025 г. и 30.01.2025 г., както и в съобщението до К. Х., обявено на интернет страницата на ОДМВР – Търговище. Следователно, процесуалният ред за връчване на съобщение по чл. 18а, ал.9 от АПК не е изпълнен в своята цялост, поради което не може да се приеме, че К. Х. е била редовно уведомена за образуваното спрямо нея производство по налагане на принудителна мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“. Нарушено е изискването на чл. 26, ал.1 от АПК, съгласно което заявителят и заинтересовани граждани и организации следва да се уведомят за започване на производството. Нарушението на това изискване е от категорията на съществените, тъй като засяга правото на защита на засегнатите лица, в случая на адресата на заповедта за налагане на принудителна мярка. Между страните не се спори, че на заявения от К. Х. постоянен и настоящ адрес на пребиваване в гр.Търговище, община Търговище, област Търговище, [улица], [адрес], при направено посещение чуждестранната гражданка не е установена. В резултат на проведен разговор с наемодателя С. Н. Х. е получена информация, че К. Х. не живее на адреса, а при пребиваването си в Република България е отсядала в хотел. Регистрирани са влизания и излизания на К. Х. през ГКПП на страната от които е видно, че през проверените периоди тя е пребивавала в страната, като пребиваванията са кратковременни в рамките на няколко дни. Съгласно чл. 40, ал.5 от ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага когато в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16. Не са установени, като не се и твърди наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г. По делото липсва спор относно гражданството и статута на жалбоподателката, както и че същата е заявила постоянен адрес на пребиваване: гр.Търговище, община Търговище, област Търговище, [улица], [адрес]. Намиращото се на адреса лице С. Н. Х. потвърждава, че познава жалбоподателката, както и че същата посещава Република България. Обстоятелството, че са установени пребивавания в хотел от страна на К. Х. не означава, че същата не пребивава и на декларирания адрес при престоите си в Република България. Изявлението на С. Н. Х., че К. Х. няма намерение да се установява в Република България неправилно е взето предвид при издаването на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, тъй като същото представлява субективно мнение. Съгласно чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В случая заповедта за прилагане на принудителната мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“ е издадена при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са изследвани намеренията на лицето и причините за преместването, както и тяхното значение при определяне на действителното място на пребиваване. Поради нередовното уведомяване относно инициираната и провеждана процедура по налагане на принудителна мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“ К. Х. е била лишена от участие в същата, не е имала възможност да представи доказателства, а фактическата обстановка е останала неизяснена. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че решението на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на К. Х. /H. K./ срещу Заповед № 363з-324/20.02.2025 г. на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Търговище, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, чл. 40,ал. 1,т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България е отнето правото й на постоянно пребиваване в Република България е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че в административното производство, в резултат от което е издадена заповедта за налагане на принудителната мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението следва да се отмени, както и да се отмени Заповед № 363з-324/20.02.2025 г. на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище. Недоказани са твърденията на касатора, на основание на които се претендира нищожност на Заповед № 363з-324/20.02.2025 г. на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище. Излага се довод, че издателят на заповедта не притежава компетентност да наложи принудителната мярка спрямо К. Х., защото нейният постоянен адрес, към датата на издаване на заповедта е бил променен и не е на територията на гр. Търговище, а в гр. София. По делото липсват доказателства, които да установяват това обстоятелство. Такива не са представени и в касационното производство. Предвид отмяната на Заповед № 363з-324/20.02.2025 г. на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Търговище, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, чл. 40,ал. 1,т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на К. Х. поради допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство по издаването й, които представляват самостоятелно основание за отмяна, съдът не следва да се произнася по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на касатора К. Х. следва да се присъдят направените във връзка с делото разноски, които са в размер на 1037,25 евро, представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,