Определение № 276 от 24.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1394/2016 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК. Образувано е по молба на Н. В. В. лично и като управител на [фирма] за допълване на решение № 94 от 28.07.2017г. по т.д. № 1394/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение, като съдът се произнесе изцяло по направеното в писмените бележки искане, основано на §6, ал.2 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./ и приложи действащото европейско и национално законодателство. Молителите поддържат, че в писмените си бележки са се позовали на §6, ал.2 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./, съгласно който производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 ДР на Закона за защита на потребителите, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж, а според действащата разпоредба на чл.47, ал.2 ЗМТА /§8, т.5 ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Твърдят, че с решението си съставът на съда в противоречие с практиката на окръжните и апелативните съдилища, както и с националното законодателство, е приел, че Н. В. В., солидарен длъжник по сключен договор за финансов лизинг, доколкото е едноличен собственик и управител на [фирма] – лизингополучател по договора, няма качеството на потребител по смисъла на §12 от ДР на ЗЗП. Поддържат, че решението буди основание за съмнение за пристрастие от ВКС към ответника по делото и молят да бъде допълнено, като съдът се произнесе изцяло по направеното искане. Ответникът [фирма] оспорва направеното искане, като поддържа, че не са налице предпоставки за допълване на решението. Излага съображения, че съдът е разгледал предявения иск изцяло, като съдебното решение съдържа произнасяне по всички инвокирани с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА, включително по изложения от ищците едва в писмените бележки довод за нищожност на арбитражното решение, основан на изменената разпоредба на чл.19, ал.2 ГПК. Счита, че с молбата си за допълване на решението ищците фактически искат ВКС да пререши спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че молбата е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Непълно е решение, което не обхваща целия спорен предмет – липсва формирана воля относно част от спорното право, по един от съединените искове или по допълнителни искания, свързани със спорния предмет. С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по целия спорен предмет в производството – произнесъл се е по всички наведени в исковата молба основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, включително по твърдението за нищожност на решението, основано на изменената разпоредба на чл.19, ал.2 ГПК. Молбата за допълване на решението е основана не на твърдения, че съдът не се е произнесъл изцяло по предявения иск, а на несъгласието на молителите с изводите на съда във връзка с довода им за нищожност на арбитражното решение, което не може да обоснове извод за непълнота на решението и за необходимост от допълването му. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,