Определение № 885 от 14.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 781/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. дружество “Б. В. И. Г.” АД, гр. София против определение № 9651 от 16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 5363/2010 г. на Софийски градски съд, Т. отделение, с което е потвърдено разпореждане от 18.01.2010 г. по гр. д. № 24728/2009 г. на Софийски районен съд, 40 състав за обезсилване на издадената по същото дело заповед за изпълнение от 04.06.2009 г. на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответникът – “С. - 97” ООД, гр. София – не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като процесната молба по чл. 410 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 312.84 лв. - главница и 188.44 лв. - мораторна лихва. Следователно, обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното по него въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение