Определение № 6846 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ж. Б. Д., П. В. В. и Ц. В. П. за отмяна на влязло в сила Решение № 3632/31.03.2026 г., на Върховен административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 1667/2026 г. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Изложени са съображения за недопустимост и нищожност на съдебния акт. Твърденията са, че в хода на адм. дело № 1667 по описа на ВАС за 2026 г., след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на краен акт, е била депозирана молба с вх. № 8821/25.03.2026 г. за оттегляне изцяло на първоначалното оспорване (жалба) срещу предмета на делото, а именно Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, по което е било образувано адм. дело № 2003/2025 г. по описа на ВАС. Твърди се, че след като не се е съобразил с волята на оспорващите за десезиране, съдът е постановил недопустим съдебен акт. Счита се, че молбата с вх. № 8821/25.03.2026 г. представлява ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, а липсата на произнасяне от съда е основание по чл. 239, т. 5 АПК. Иска се да бъде отменено недопустимото Решение № 3632/31.03.2026 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1667/2026 г. Представят писмени бележки. Искателите се представляват от адв. Репуц. От ответника по делото Министерски съвет на Република България е постъпило възражение срещу искането. По същество твърденията са, че не е налице нито една от предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Допълнително се сочи, че при оспорване на подзаконов нормативен акт оспорването може да бъде оттеглено без съгласието на ответника до приключване на първото съдебно заседание по арг. от чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 228 АПК. Оттеглянето на оспорването е направено след първото заседание по делото, съгласие на ответника не е искано или предоставяно, поради което непроизнасянето по оттеглянето не може да бъде основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Иска се искането да бъде отхвълени. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от служител с юридическо образование Георгиева. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за недопустимо – подадено е от надлежна страна, но срещу решение, което не подлежи на отмяна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 237, ал. 4 АПК не подлежат на отмяна влезлите в сила решения постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт. Ж. Б. Д., П. В. В. и Ц. В. П. са оспорили пред ВАС Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. в действащата й към м.02.2025г. редакция и изм. и доп. в хода на съдебното производство /ДВ, бр.65 от 08.08.2025г./, по повод на което е било образувано адм. дело № 2003/2025 г. по описа на ВАС. С Решение № 10782/03.11.2025г. на ВАС по адм. дело № 2003/2025г. оспорването е отхвърлено. Производството се е развило по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Недоволни от съдебния акт жалбоподателите са инициирали касационно производство, приключило с отхвърляне на жалбата с Решение № 3632/31.03.2026 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1667/2026 г. Искането е недопустимо, тъй като законодателят, с нормата на чл. 237, ал. 4 АПК, е въвел забрана за отмяна на влезли в сила решения, които са постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт. Налице е процесуална пречка за разглеждане на искането по същество. По изложените съображения следва да се отмени определението за даване на ход на делото по същество и да се постанови друго, с което искането за отмяна да се остави без разглеждане като недопустимо, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 102,26 евро (превалутирани 200 лева), на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 249 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Разноските следва да се присъдят в полза на Администрацията на Министерски съвет – чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията. Водим от горното Върховният административен съд, Втора колегия, Петчленен състав