Определение № 4930 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2024 г.

Производството е реда на чл.248 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. се е произнесъл по реда на чл.288 от ГПК с определение № 2615 от 22.05.2025 г. по настоящото дело, с което не е допуснал касационно обжалване на решение № 316 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 1696/2023 г. по описа на Апелативен съд- София по жалба на Н. Х. А.. Съдът е осъдил Н. Х. А. да заплати на Г. Л. П. сумата от 9 500лева, направени по делото разноски за адвокатска защита. С молба от 20.06.2025 г. Н. Х. А., представляван от адвокат Т., моли определението на съда да бъде изменено в частта за разноските, като бъде намален по размер адвокатският хонорар, заплатен от ответника по касация и възложен като разноски върху касатора, поради прекомерност. Препис от молбата е връчен на Г. П., който чрез адвокат П. взема становище с отговор от 05.08.2025 г., че молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е неоснователна. Възразява, че размерът на адвокатското възнаграждение не надхвърля разумните и обичайни граници предвид сложността на делото, обема на извършената работа като макар и само в отговор на касационната жалба, се прави анализ на целия събран по делото доказателствен материал. Развива съображения, съобразно които при произнасянето си с предмет – определяне размера на справедливото възнаграждение за адвокатски услуги съдът е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери. Производството по молбата по чл.248 от ГПК е допустимо, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и от легитимирана страна. Възражението на касатора за прекомерност на присъденото с определението адвокатското възнаграждение, е заявено своевременно с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество искането по чл.248 от ГПК е неоснователно. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който е възразил, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, че формулираните въпроси не са правни и обуславящи решението. Развити са съображения за това, че обжалваното решение е правилно и обосновано, не е очевидно неправилно и не страда от пороците посочени от касатора в касационната жалба, във връзка с които са поставени и въпросите в изложението към касационната жалба. Пълномощникът не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, тъй като производството е приключило с определение по чл.288 от ГПК, с което въззивното решение не е допуснато до касация. Спорът по делото има своя фактическа сложност. Разглежданият иск за защита на право на собственост е с цена 71066лв. Изложеното налага извод, че заплатеното от Г. П. адвокатско възнаграждение от 9 500.00лева не е прекомерно, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и липсват основания същото да бъде намалено, като върху касаторът бъде възложено за заплащане, като разноски по делото, възнаграждение в намален размер. Това е така не само с оглед материалния интерес по делото, но и като се съобрази, че защитата пред касационната инстанция е изисквала съобразяване и анализ на целия събран по делото доказателствен материал, както и на относимата към делото съдебна практика, с оглед мотивиране на становище за липса на основания за допускане на решението до касация. Следва да се съобрази и обстоятелството, че хонорар в сходен размер е заплатен за защита от Г. П. и пред въззивната инстанция и в производството пред САС възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение не е поддържано. В същото време защитата пред ВКС може да се приеме, че е усложнена, изисква познаване и анализиране на съдебната практика, като необходимостта от предоставяне на по-квалифицирана защита е обективирана и от законодателя в изискването за минимален стаж за предоставяне на адвокатска защита пред ВКС и ВАС, съгласно чл.24, ал.2 от ЗА. Ето защо, като се съобразят изложените обстоятелства, съдебният състав приема извод,че заплатеното и претендирано от Г. П. възнаграждение за адвокатска защита по делото, в размер на 9 500лева не е прекомерно и липсват основанията, предвидени в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК за неговото намаляване. Молбата по чл.248 от ГПК, депозирана от Н. Х. А., следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.