Определение № 91 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 165/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. И. срещу определение №12002/23.10.2020г. по гр.д.№5012/2019г. на Софийски апелативен съд, 8 – ми граждански състав, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател, обективирано в молба от 30.09.2020г., по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение №11909 от 25.08.2020г. в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи, че определението е неправилно и претендира неговата отмяна. Поддържа, че присъденото в полза на ЗАД „Армеец“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. е прекомерно, не съответства на фактическата и правна сложност на производството, на извършените от юрисконсулта процесуални действия, както и на цената на иска. Счита, че същото следва да бъде редуцирано до минималния размер от 100 лв. Ответникът ЗАД „Армеец“ АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата за изменение на решението му в частта за разноските, въззивният съд е приел, че изложените от молителя М. А. И. фактически доводи не съответстват на обстоятелствата по делото. Изтъкнал е, че подаденият от ответника ЗАД „Армеец“ АД писмен отговор на въззивната жалба не е бланкетен, а подробно обоснован с излагане на фактически и правни съждения за правилност на първоинстанционното решение; процесуалният представител на застрахователното дружество е участвал в две от три проведени пред САС открити съдебни заседания, в които са извършени съществени процесуални действия, включително в това заседание, в което е изслушана служебно допуснатата от съда експертиза и е изразено становище относно неоснователността на иска, респ. на въззивната жалба, като е представена и подробна писмена защита. Решаващият състав е изтъкнал още, че присъденото юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. не е в максимален размер, по аргумент на чл.25, ал.2 от НЗПП; цената на иска е висока – около 100 000 лв., като съобразно нея, в случай на уважаване на въззивната жалба, на молителя е следвало да бъде присъдено уговореното адвокатско възнаграждение от 3 300 лв., надвишаващо в незначителна степен нормативно установените минимални размери на тези възнаграждения. Обжалваното определение е правилно. С оглед правилото на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, се определя от съда в размерите, установени за съответния вид дело по ЗПП и Наредба за заплащане на правната помощ, като се съобразява видът и количеството на извършената от пълномощника дейност. Приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Осъществените от процесуалния представител на ответното застрахователно дружество процесуални действия се изразяват в изготвянето на мотивиран писмен отговор на въззивната жалба и подробни писмени бележки, както и в явяването в първото и последното открито съдебно заседание по делото, като за второто открито съдебно заседание юрисконсултът е депозирал изрична молба, в която е заявил невъзможността да се яви в заседанието. Настоящият състав намира, че видът на извършената защита от процесуалния представител на ЗАД „Армеец“ АД предпоставя определяне на юрисконсултско възнаграждение в горния размер на допустимия от Наредбата диапазон. С оглед на това въззивният съд правилно е приел за неоснователно искането за намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение до предвидения минимум от 100 лв. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че основание за редуциране на присъденото юрисконсултско възнаграждение е осъществяваната от застрахователното дружество сходна защита по еднотипни дела. Обемът на отговорността по чл.78, ал.8 от ГПК не може да бъде определян при съобразяване на обстоятелства, намиращи се извън производството, а именно други дела с еднакъв предмет. Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение