Определение № 60269 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4702/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Тийм Тур“ЕООД срещу определение № 2225 от 17.07.18г.по в.гр.дело № 2192/17г. г.на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Ответниците в производството Национална агенция за приходите и Народно събрание на РБългария считат, че жалбата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С въззивното решение Софийският апелативен съд е осъдил ищцовото дружество да заплати на всеки от ответниците по 300 лв юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ал.8 ГПК. С определение № 2225 от 17.07.18г.по същото дело Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата на „Тийм Тур“ЕООД за изменение на въззивното решение в частта за разноските.Мотивите са съда са,че в случай на осъществено представителство чрез юрисконсулт на представляваната страна се присъжда възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК,като няма изискване за представяне на доказателства за реално изплащане на възнаграждението.Регламентиран е единствено размерът на възнаграждението - не по-високо от максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въззивният съд е приел, че въззивниците ВАС и ВКС са били представлявани от лица с юридическо образование, въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия съответния съд, и съответно с оглед изхода на делото страната има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ и на чл.10 ал.4 ЗОДОВ /нова ДВ, бр.94/19г./ във вр.с чл.37 от Закона за правната помощ вр.с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Определението е неправилно. Въззивният съд не е съобразил,че новата разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ /ДВ.бр.94/19г./, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение,съразмерно с отхвърлената част от иска, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване.Изричната законова регламентация в чл.10 ЗОДОВ за разноските в производствата по този закон изключва приложимостта на чл.78 ал.8 ГПК.Разпоредбата на чл.10 ал.4 е влязла в сила на 29.11.19г., след предявяване на исковата молба на 29.06.12г.Предвид това, в хипотеза, като спорната, ответниците нямат право на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска. По изложените съображения частната жалба на „Тийм Тур“ЕООД е основателна,обжалваното определение следва да се отмени и да бъде постановено друго,с което да се отмени въззивното решение в частта за разноските,имащо характер на определение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.