Решение № 2378 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2012 г.

Решение № 2378 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" против решение № 794/9.04.2012 г. по адм. д. № 1071/2011 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 261003056 от 17.01.2011 г., издадени от инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 277/25.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, относно установени на Георги Димитров Дечев публични задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата от 12 448,21 лева до пълния установен размер от 14 668,21 лв. и лихва над 922, 06 лева до пълния размер -1086, 50 лева и по касационна жалба на Георги Димитров Дечев от гр. Златоград срещу същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 261003056 от 17.01.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 277/25.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в останалата обжалвана част за установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 23 115, 75 лева и прилежащи лихви в размер на 11 215, 91 лева; по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 10 865, 87 лева и лихва в размер на 3 672, 27 лева, за 2008 г. в размер на 6 129, 40 лева и лихва за забава в размер на 1 147, 07 лева и за 2009 г. в размер на 12 448, 21 лева и лихва - 922, 06 лева, както и срещу РА № 261101581/13.07.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП, потвърден с Решение № 907/28.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно определеният за 2005 г. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 696, 54 лева и лихва - 1 134, 99 лева.

И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и присъждане на разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били два ревизионни акта, издадени на лицето, с установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за период 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 7 ДОПК, както следва:

• РА № 261003056/17.01.2011 г. относно установени публични задължения: за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 23 115,75 лева и прилежащи лихви в размер на 11 215,91 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 10 865,87 лева и лихва в размер на 3 672,27 лева, за 2008 г. в размер на 6129,40 лева и лихва за забава в размер на 1147,07 лева и за 2009 г. в размер на 14 668, 21 лева и прилежащи лихви в размер на 1 086, 50 лева.

• РА № 261101581/13.07.2011 г., предмет по присъединено за общо разглеждане адм. дело № 2763 от 2011 г. на ПАС, за определеният за 2005 г. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 696,54 лева и лихва за забава в размер на 1 134,99 лева., който е издаден по повод постановеното от директора на Д "ОУИ" решение № 277/25.03.2011 г., с което РА № 261003056 от 17.01.2011 г. е отменен в частта на установения за 2005 г. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и преписката е върната за извършване на нова ревизия с цел правилно и законосъобразно определяне размера на дължимия от Георги Димитров Дечев пряк данък за 2005 г.

С обжалваното съдебно решение е отменен РА частично за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата от 12 448,21 лева до пълния установен размер от 14 668,21 лв., и за лихви над 922,06 лв.

В останалата обжалвана част, е отхвърлена жалбата на Георги Дечев като неоснователна и недоказана.

По касационната жалба на ДД "ОДОП":

За процесната 2009 г. органите по приходите са признали като разполагаеми доходите декларирани от жалбоподателя и двете му деца в годишните данъчни декларации за 2009 г. - общо в размер на 34 020 лева, от които получени от двете му деца - 22 140 лева, като размерът е определен на база общо декларираните от трите лица доходи, намалени с нормативно признатите разходи за дейността - 40 %, и с приспадане на авансово внесения данък. От страна на ревизираното лице е била представена декларация, с която декларира, че е получил от децата си Десислава Георгиева Дечева и Димитър Георгиев Дечев общо сума в размер на 38 540 лева, тоест общо декларираната от двете лица доходи от друга стопанска дейност, намалени единствено с авансово удържания данък върху доходите. В тази връзка с жалбата до съда се възразява, че ревизиращите органите незаконосъобразно от декларираните от трите лица доходи от "събиране на диворастящи гъби и плодове" са приспаднали нормативно признатите разходи за дейността 40 %, в резултат на което рекапитулацията за 2009 г. е за сума в по-нисък размер. Това възражение съдът е приел за основателно. Сумата общо в размер на 59 220 лева е получена от трите лица и представлява доходи от друга стопанска дейност, за която лицата са подали годишни данъчни декларации и са представили съответните сметки за изплащането им и за удържане на авансовия данък върху доходите издадени от "Ферекс" ЕООД. От страна на органите по приходите е признато и това, че получените от Десислава Георгиева Дечева и Димитър Георгиев Дечев доходи от друга стопанска дейност впоследствие са предоставени на разположението на Георги Дечев.

При формиране основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК декларираните и признати като получени доходи от друга стопанска дейност за 2009 г. следва да бъдат намалени само с авансово удържания данък, а не и с размера на нормативно признатите разходи 40%, тъй като тези разходи са само за целите на облагането с пряк данък, съответния доход на декларатора, но не са реално направени разходи, за да се намалява с тях предоставената сума на ДЗЛ. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 2, т. 8 ДОПК за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид брутните приходи/доходи. Такива брутни доходи всъщност са именно декларираните от жалбоподателя и двете му деца Десислава Георгиева Дечева и Димитър Георгиев Дечев доходи от друга стопанска дейност - съответно 22 000 лева, 21 000 лева и 20 000 лева. При формиране на основата за облагане с данък върху доходите законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК са приспаднати авансово удържания данък, дължим за така декларираните доходи. При така направените изводи от съда, съобразно доказателствата, събрани в хода на процеса, определената от ревизиращите органи данъчна основа за 2009 г. е правилно коригирана. При така извършената корекция, данъчната основа за облагане за 2009 г. съдът е приел, че е в размер на 124 482,14 лева, а размерът на дължимия върху същата данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 12 448,21 лева. и в тази част е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ над 12 448,21 лева до пълния размер на главницата - 14 668,21 лева и прилежащите лихви за сумата над 922,06 лева до пълния размер на същите - 1086,50 лева.

В тази обжалвана част решението е правилно, изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което касационната жалба на ДД "ОДОП", е неоснователна.

По касационната жалба на Георги Димитров Дечев:

Органът по приходите при извършена ревизия на лицето е констатирал, че за периода 2005 г. - 2009 г. жалбоподателят е закупил недвижими имоти и моторни превозни средства, като наред с това е посрещал и разходите си за издръжка, в същото време от ревизираното лице са били направени вноски в търговското предприятие на ЕТ "Георги Дечев" и в касата на "Съни маркет " ЕООД, които надхвърлят декларираните доходи на лицето. Фактическите констатации ревизиращите органи са определили като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и установяващи предпоставки за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, за което лицето е уведомено по реда на чл. 124 отДОПК, съответно в хода на провеждане на първата и повторната ревизия, че данъчната основа, във връзка с определяне на данъчните му задължения за данък върху доходите на физическите лице за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Подадена е Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК от ДЗЛ.

Безспорно е, че Дечев е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "Георги Дечев", считано до 4.01.2007 г., когато е вписано прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец на "Съни маркет" ЕООД, с едноличен собственик на капитала - същото лице, и едновременно с това, заличаването му като ЕТ, съобразно договор за прехвърляне предприятието на ЕТ на "Съни маркет" ЕООД.

По повод осъществяваната от едноличния търговец през 2005 г. и 2006 г. дейност лицето е подавало ГДД, с които са декларирани доходи съответно в размер на 2 264,05 лв. и 6 996,95 лв. За 2007 г. и 2008 г. не са декларирани доходи, а за 2009 г. са декларирани такива в размер на 22 000 лв. - реализирани от "събиране на диворастящи гъби и плодове."

В хода на първоначалната и повторна ревизии ДЗЛ е декларирал, че през м. януари 2007 г. е получил в заем суми от различни физически лица - общо в размер на 260 000 лв.

Представен е договор за заем от 28.02.2007 г. сключен между Георги Дечев като заемодател и "Съни маркет" ЕООД, заемополучател, представлявано от едноличния собственик - Георги Дечев, за сумата в размер на 260 000 лв. Представени са приходни и разходни касови ордери за 2007 г. и 2008 г. на "Съни маркет" ЕООД с основание получени от Георги Дечев, респективно върнати на Георги Дечев заемни средства, както и аналитични регистри на сметка 499 "Други кредитори" за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

Въз основа на представените приходни и разходни ордери е установено, че ревизираното лице е предоставило на "Съни маркет" ЕООД следните суми: през 2007 г. в размер на 314 000 лв., през 2008 г. в размер на 50 000 лв., през 2009 г. в размер на 180 000 лв., като от така предоставените суми през 2007 г. са върнати 284 000 лв.

Във връзка с твърденията на ДЗЛ за получени заеми от физически лица, в хода на първоначалното ревизионно производство на лицата, общо двадесет и пет, от които жалбоподателят твърди, че е получил заеми, са изискани представяне на писмени обяснения и документи. Двадесет и три от заемодателите са декларирали, че са предоставили съответните суми на Георги Димитров Дечев. Представени са договори за заем и разписки за предаване на съответните суми. Дадените писмени обяснения относно произхода на заетите средства се свеждат до твърденията, че се касае за спестявания. При извършена проверка в информационната база данни на НАП е установено, че заемодателите са получавали доходи по трудови правоотношения, които са значително по-малки от предоставените заемни средства. Не е установено заемодателите да са подавали ГДД за деклариране на други облагаеми доходи, извън трудовите възнаграждения. За двадесет и едно от лицата - заемодатели е установено и не се спори, че техен осигурител е именно Георги Димитров Дечев, при когото те работят, тоест същите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК. Част от тях са разпитани като свидетели по делото и потвърждават, че са работили, а някои от тях, продължават да работят за Георги Дечев, като това са: св. Шехов, Красимир Петков, Красимир Денев, Камен Кочанов, Здравко Трифонов, Ем. Кехайова, която освен това свидетелства, че е майка на жената, която живее на съпружески начала с Георги Дечев, и др. свидетели разпитани по делото, които заявяват, че Георги Дечев им е "шеф". Реализирането на други доходи, извън трудовите възнаграждения, не се твърди и при съдебното обжалване, както и при разпита на свидетелите, поради което съдът е приел, че от събраните доказателства не би могло да се направи безпротиворечив извод в посока, че заемодателите са разполагали със спестявания, позволяващи им да предоставят в заем сумите по съответните договори и разписки към тях. На следващо място, отчетен е фактът, че средствата са заети за срок от 10 години, без да е уговорена лихва, която да покрие поне инфлацията за този продължителен период и от лица, които в по-голямата си част са работници на жалбоподателя, в качеството му на ЕТ или в дружеството, където е едноличен собственик на капитала и в този смисъл заемодателите се явяват свързани с жалбоподателя лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК. С оглед горното, при съобразяване разпоредбата на на чл. 172 от ГПК, свидетелските показания на заемодателите, като заинтересовани от изхода на делото лица, са били ценени с оглед останалите доказателства по делото и не са кредитирани от съда.

Съгласно дадените от ревизираното лице писмени обяснения, същият твърди, че е получил през 2004 г. от баща си като дарение 130 000 лв., спестявания на баща му и майка му. В тази връзка посочва, че баща му Димитър Георгиев Дечев е бил дълги години международен шофьор във фирма СО МАТ и е получавал добра заплата и командировъчни, които са му позволили да спести посочената сума пари. Във връзка с така направеното твърдение е представено в оригинал Удостоверение обр. УП-3 издадено от "Международен автотранспорт", касаещо трудовата дейност Димитър Дечев за периода 11.02.1976 г. - 10.04.1984 г. като автомонтьор и шофьор. Представени са при ревизията писмени потвърждения от три лица, че Георги Дечев е получил от баща си сумата от 130 000 лв. Същите като частни документи не са кредитирани от органите по приходите. Наред с това е посочено, че от съдържанието на самите потвърждения се установява, че лицата свидетелстват за факт, на който не са били очевидци. На следващо място, с оглед липсата на доказателства, че Димитър Дечев е спестил парични средства в размер на 130 000 лв., не е признато като получено и твърдяното от ревизираното лице дарение в същия размер. Още повече, че твърдението е за 2004 г., когато бащата Димитър Дечев е починал.

Съдът е обсъдил ангажираните доказателства, установяващи получени от бащата Димитър Дечев доходи в размер 27 966, 89 лв. за периода 1976 г. - 1986 г. и е приел, че така установеният доход не е достатъчен за извършване на дарение в декларирания от Георги Дечев размер 130 000 лв., а от друга страна - не са ангажирани каквито и да било доказателства, че същата сума е разполагаема към годината, през която се твърди да е извършено самото дарение - 2004 г. Касае се за един продължителен период от време - 18 години, и за да бъде призната като разполагаема сумата от 27 966,89 лв. за такъв дълъг период от време е следвало да бъдат ангажирани съответните доказателства за наличие към 2004 г. В тази насока не са ангажирани доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели установяват, че единият не е присъствал на самото предаване на парите, а другата твърди, че е видяла дадената сума пари, но не може да установи размерът. Правилно съдът е ценял свидетелките показания като неустановяващи факта на предоставяне на сумата, за която се твърди че е дарена. Отделно, поради това, че тези свидетели са съответно леля и първи братовчед на жалбоподателя, са заинтересовани от изхода на процеса и показанията им също са ценени с оглед правилото на чл. 172 от ГПК. Съдът е обсъдил приетото заключение на ССЕ наред с останалите доказателства по делото и в съответствие с поставената задача е приел същото за компетентно дадено, но доколкото не се доказва реално получаване на декларираните заемни средства и дарение, съответно на сумите от общо 260 000 лева и 130 000 лева, същото не променя изводите на съда, че получаването на заемните средства от физически лица са недоказани. С тези мотиви съдът е приел, че размера на дължимите данъци и лихви по години, установен с РА при данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 7 ДОПК, е законосъобразен.

Представените пред касационната инстанция копия от трудови книжки не съдържат данни, налагащи различни изводи по съществото на спора, от тези, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА в тази обжалвана част и намира касационната жалба на Георги Дечев за неоснователна.

Решението на АС - Пловдив като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на страните не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,