Определение № 4169 от 20.09.2024 г. на ВКС по д. № 1581/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от К. С. / ищец и касатор/ за допълване на постановеното от ВКС по делото решение от 23.04.24 г. с намаляване на разноските за производството пред първата и въззивната инстанция, съответно до 561,38 лв. и 314, 64 лв., съобразно уважената с окончателното решение на ВКС част на исковете по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Ответникът по молбата „Хьодлмайер Лоджистикс България“ЕООД, [населено място] я оспорва като неоснователна/ недопустима/ по изложени в писмено становище съображения. ВКС намира молбата за частично допустима – в касационната жалба е направено своевременно искане за възлагане на разноските по делото в тежест на противната страна и ВКС е присъдил тези пред касационната инстанция като е пропуснал да се произнесе за изменение на разноските пред първата и въззивна инстанция съобразно уважената с касационното решение част от исковете. Списък на разноските обаче е представен от ищеца – касатор само пред първата инстанция, а пред въззивната / на л.55/ процесуалният му представител е заявил, че не претендира разноски, съответно списък - като абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството за изменение на решението в частта за разноските, не е представен. Затова ВКС намира за частично основателно възражението на ответника по молбата за недопустимостта й, основано на т.2 и 9 от ТР №6/13 г. ОСГТК – искането за изменение на касационното решение с намаляване на разноските, присъдени за въззивната инстанция не следва да се разглежда, съобразно приетото в цитираното ТР. Исканото изменение на касационното решение е допустимо в останалата му част – относно намаляването на разноските, присъдени от СГС на ответника за първоинстанционното производство, за които е представен списък пред СРС, и следва да се уважи за сумата от 561,38 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение