Определение № 526 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2350/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК-във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 12931 от 15.ІХ.2016 г. на [фирма]-София (в несъстоятелност), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2810 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 9.VІІІ.2016 г. по н. д. № 1837/2016 г., с което - по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – е било допълнено постановеното по същото дело въззивно решение № 1228/16.VІ.2016 г. в частта му за разноските: посредством осъждането на търговеца настоящ частен жалбоподател да заплати на [фирма]-София сума в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски, направени от кредитната институция във въззивното производство, а именно юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение по чл. 248 ГПК както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който искането на [фирма]-София за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, посредством присъждането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, да бъде отхвърлено. Инвокиран е довод, че за да присъди претендираното от въззиваемата банка юрисконсултско възнаграждение, съставът на САС е приел, че е достатъчно представянето от нейна страна на списък по чл. 80 ГПК. Ответната по частната жалба [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС настоящата частна жалба на [фирма]-София (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима. На плоскостта на изискването по чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК в тази връзка бе съобразено и обстоятелството, че допълненото в частта му за разноските решение № 1228/16.VІ.2016 г. на САС, ТК, 6-и с-в, постановено по т.д. № 1837/2016 г. е подлежало на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. С решение № 10/29.ІХ.2016 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3/2016 г. е било отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Същото искане е било отхвърлено и по отношение прогласяването на противоконституционност на разпоредбата на чл. 161, ал.1, изр. 3-то ДОПК. Следователно възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо във всички случаи, когато юридическо лице е било защитавано в гражданския процес от юрисконсулт. При данните по делото, че срещу въззивната жалба на [фирма] (в несъстоятелност) е бил подаден в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор от въззиваемата [фирма]-София, правилно /законосъобразно/ - в точно съответствие с правилото на чл. 9, ал. 1, предл. 4-то от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – е било прието от САС, че на кредитната институция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение