Определение № 1251 от 30.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 758/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 618б ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Т. Начева срещу определение № 807 от 13.03.2026 г. по гр. д. 3384/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея молба вх. № 5930/27.02.2026 г. за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки по Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че не е доказал твърдяната спешна необходимост от мярката, като поддържа такава да се установява от представеното удостоверение от ЧСИ Х., видно от което от наложените запори по сметки в Република България са събрани само 304,36 евро. Излага, че съдът не е обсъдил и събраните доказателства, че дружеството „УАН модерн“ ЕООД, бивша собственост на ответника Д. З., е обявено в несъстоятелност и е заличен търговец, което намира, че доказва, че последната укрива и унищожава своето имущество. Изтъква, че макар да е правилна констатацията на въззивния съд, че за обезпечаване на изпълнението на процесното вземане са наложени шест възбрани, съдът не е съобразил, че те са върху идеални части от недвижими имоти и че процедурата по изпълнение върху недвижим имот е скъпа и тромава. Представя разпечатка от сайта на Централната банка на Република Литва на лицензията на Revolut Bank UAB, с която счита, че се доказва, че последната може както да набира депозити, така и да предлага на потребители платежни услуги по кредитни линии. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде уважено искането за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки. Предвид нормата на чл. 21, т. 3, вр. чл. 11 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за допустима, но неоснователна по следните доводи: С обжалваното определение въззивният съд е намерил сезиралата го молба за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки за допустима, но неоснователна. Посочил е, че молителят се е позовал на разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. и очертаната с последната спешна необходимост от тази мярка за защита, но не е доказал, че е налице реална опасност без нея последващото изпълнение на иска му да бъде осуетено или значително затруднено. Допълнил е, че реална опасност е налице, когато длъжникът може или е пропилял или унищожил активите си или се е разпоредил с тях на по - ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. Отчел е доказаното по делото налагане на възбрана, обезпечаваща изпълнението на процесното вземане на ищеца, върху шест недвижими имота на длъжника, което е намерил, че е мярка, гарантираща запазване имуществото на длъжника и отричаща твърдяната спешна необходимост от поисканата допълнителна мярка – налагане на запор чрез европейска заповед за запор върху банкови сметки. Добавил е, че молбата е неоснователна на самостоятелно основание предвид липсата на представени доказателства, че сочената банка отговаря на застъпените в § 9 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. изисквания заповед да се издава само по отношение на банкови сметки, държани от финансови институции, които осъществяват публично привличане на влогове и предоставят кредити за своя сметка. Определението е правилно. Настоящият състав на съда споделя извода на въззивния съд, че е сезиран с допустима молба по чл. 618а, ал. 3 ГПК, вр. чл. 5, б. „а“, предл. 2-ро от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г., с която ищецът във висящо исково производство е поискал издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки на ответника, които се държат в държава членка, различна от държавата членка на съда, в който е подадена молбата за издаване на заповед за запор – чл. 3, т. 1, б. „а“ от Регламента. Настоящият състав на съда и при съобразяване на приложеното към сезиралата го частна жалба писмено доказателство – банков лиценз № 22 от 13.12.2021 г., издаден от Централната банка на Република Литва, намира, че не са налице установените в Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. предпоставки за издаване на исканата от молителя европейска заповед за запор на сметки, които се държат от Revolut Bank UAB, със седалище в Република Литва. Както правилно е отбелязал въззивният съд, с § 9 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. изрично е предвидено, че регламентът се прилага за сметки, държани в кредитни институции, чийто предмет на дейност е да извършват публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя сметка. Разрешението е намерило израз и в дадените с чл. 4 от Регламента дефиниции, като е посочено, че за целите на регламента „банкова сметка“ означава всяка сметка, съдържаща финансови средства, държана от банка на името на длъжника или на името на трета страна от името на длъжника, а банка е кредитна институция, съобразно дефиницията на това понятие, дадено с чл. 4, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Последната норма дефинира кредитната институция като предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка. Видно от събраната банкова лицензия на Revolut Bank UAB в предмета на дейност на последното предпирятие не е включено публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити за своя сметка, поради което и европейска заповед за запор не може да бъде издадена по отношение на държани от последната институция сметки на клиенти. Сочената от жалбоподателя и включена в лиценза дейност по представяне на „услуги, които позволяват депозиране на пари в брой в платежна сметка и всички операции по управление на платежна сметка“ и по осъществяване на „платежни транзакции с помощта на платежна карта или подобен инструмент и/или кредитни преводи, включително повтарящи се преводи“ не покриват нормативно застъпената дефиниция по публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити за своя сметка, поради което и противно оплакванията по частната жалба държаните от Revolut Bank UAB платежни сметки не са банкови сметки, върху които може да бъде наложен запор при приложение на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. На последното самостоятелно основание молбата на А. Т. Начева за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, държани от Revolut Bank UAB, Република Литва, се явява неоснователна. Независимо от това и в отговор на оплакванията на частния жалбоподател следва да бъде добавено, че е обоснован изводът на въззивния съд, че по делото не се установяват уредените с чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. условия за издаване на европейска заповед за запор, а именно да са представени достатъчно убедителни доказателства, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, защото съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено. Видно от събраните по делото доказателства за обезпечаване изпълнението на процесното вземане, както правилно е констатирал и въззивният съд, вече са наложени възбрани върху недвижимо имущество на длъжника, включително върху Ѕ идеална част от две жилища в [населено място] със застроена площ от 106,39 кв.м. и от 114,20 кв.м., както и върху паркоместа и идеални части от УПИ в София, които мерки са достатъчни, за да опазят имущество на длъжника, което да гарантира изпълнението на процесното вземане от 95 000 евро, ведно с евентуални законни лихви, и налагането на допълнителни мерки, не само не е спешно необходимо, но и би било прекомерно засягане на правната сфера на длъжника с оглед интереса и обезпечителната нужда на кредитора. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение