Определение № 3765 от 09.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 358/2026 г.

Постъпила е молба от „Тависток Груп България“ ЕООД (с предходно наименование „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД) чрез процесуалния представител адв. С. Н. Б. с искане определение №3498 от 26.06.2026г., постановено по настоящето дело, да бъде допълнено в частта му за разноските като в полза на дружеството бъде присъдена сумата от 25 564.59 евро без ДДС или 30 677.51 евро с ДДС, представляваща платен адвокатски хонорар за осъществена защита в производството пред ВКС. С молбата е представен списък на разноските, изготвен на основание чл. 80 ГПК, договор за правна помощ от 12.07.2017г., анекс №1 от 18.09.2023г. към договора за правна помощ, фактура №[ЕГН]/05.02.2025г. и платежен документ с реф.200/43564629566 от 13.03.2025г. Молителят посочва, че представя тези документи с оглед на това, че определението по чл. 288 ГПК е постановено в закрито заседание. Касаторът Ц. В. С. чрез процесуалния си представител адв. Г. Ц. Ш. от САК, изразява становище, че искането е недопустимо, евентуално неоснователно, като на първо място посочва, че в полза на молителя са присъдени разноски в размер на 1500 лв. според мотивите на съдебния акт, поради което определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК може да бъде изменяно, но не и допълвано. Наред с това посочва, че не се установява нито към отговора на касационната жалба, нито впоследствие до постановяване на определение №3498/26.06.2026г., да е бил представян списък на разноските, нито доказателства за реално платен адвокатски хонорар. Навежда доводи, че и с представените към молбата документи не се установява сумата да е постъпила в банковата сметка на довереника, което изрично е посочено в §4 от приложения договор за правна помощ, съгласно който за всяко извършено плащане се издава фактура, а за плащане се приема постъпването на сумата в банковата сметка на довереника. Поради това счита, че разноски в полза на молителя не могат да бъдат присъдени. Поддържа и възражение за прекомерност на претендираните разноски предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на молителя процесуални действия. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Производството по гр.д.№358/2026г. е образувано по подадени от Ц. В. С. и М. М. И. касационни жалби срещу решение №946 от 25.08.2024г., постановено по в.гр.д.№83/2024г. на Софийския апелативен съд. Ответник по тези касационни жалби е „Българиън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД (с настояще наименование „Тависток Груп България“ ЕООД. С определение №3498 от 26.06.2026г., постановено по настоящето дело, решение №946 от 25.08.2024г. по в.гр.д.№83/2024г. на Софийския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване по подадената от Ц. В. С. касационна жалба. Предвид направените от М. М. И. отказ от предявения иск и оттегляне на касационна жалба, в съответните части постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения са обезсилени и производството по делото е прекратено. В подадения от „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ЕООД (с настояще наименование „Тависток Груп България“ ЕООД) отговор на касационната жалба на Ц. В. С., се съдържа искане за присъждане на разноските, направени в производството пред ВКС, но към жалбата не е приложен нито списък на разноските, нито доказателства такива да са били направени. Както е предвидено в чл. 80 ГПК, неизпълнението на задължението за представяне на списък на направените разноски лишава страната само от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък следователно не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото, а само процесуална предпоставка за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за размера им. В този смисъл т. 9 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Допълването на един съдебен акт по същество представлява произнасяне по основателността на надлежно заявена и допустима претенция, по която липсва произнасяне поради пропуск на съда, поради което искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо и когато до неговото подаване по делото не е бил представен списък на разноските. Както е прието в т. 11 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая молителят е спазил този срок, като е заявил искане за присъждане на разноски с подадения отговор на касационната жалба на Ц. В. С.. Наред с това ВКС последователно приема в своята практика, че страната може да претендира, респ. в нейна полза да бъдат присъдени само разноските, направени до постановяването на съдебния акт, с който приключва производството по делото пред съответната инстанция, вкл. определението по чл. 288 ГПК, чието постановяване е изрично предвидено като етап от развитието на касационното производство. С получаването на препис от подадена касационна жалба ответникът по нея бива уведомен, че такава жалба е постъпила, както и за необходимостта да подаде отговор, вкл. чрез упълномощен от него адвокат, на когото дължи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор и за осъществяване на процесуално представителство в открито съдебно заседание, ако касационното обжалване бъде допуснато. Фазата по селектиране на касационните жалби, която приключва с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, е изрично предвидена в процесуалния закон и в този смисъл ответникът по касационна жалба се счита уведомен за необходимостта такъв съдебен акт да бъде постановен, както и за възможността касационното обжалване да не бъде допуснато, т.е. производството по делото да приключи с постановяване на съдебен акт в закрито съдебно заседание, което е и желаният за ответника по касационна жалба резултат. Поради това настоящият състав приема, че ответникът по касационна жалба следва да представи доказателства за направените по повод касационната жалба разноски за фазата по селектиране на касационните жалби с отговора, евентуално до датата, за която е било насрочено закритото съдебно заседание по делото. Това не би го лишило от възможността да представи доказателства за допълнително сторени разноски за процесуална защита, осъществена в открито съдебно заседание, ако касационното обжалване бъде допуснато. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, според която искането за присъждане на разноски от страна на ответника в производството пред касационната инстанция, в хипотезата, при която производството приключва с определение, с което жалбата не се допуска до разглеждане по същество, за да се приеме за допустимо и основателно, следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание, като в този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде преодолян в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. И тъй като съдът не би могъл да присъди в производството по чл.288 ГПК разноски, за които с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са били направени, искането по чл.248 ГПК в подобна хипотеза не би могло да се приеме за основателно. В този смисъл определение №157 от 05.07.2018г. по гр.д.№4575/2017г. на І г.о. на ВКС, както и посочените в него определение № 1189 от 10.12.2015г. по гр. д. № 2588/2015г. на ВКС, III г. о., определение № 167 от 16.07.2015г. по т. д. № 3303/2014г. на ВКС, II т. о., определение № 16 от 29.01.2015г. по т. д. № 1341/2014г. на ВКС, II т. о., определение № 29 от 24.01.2014г. по т. д. № 1427/2013г. на ВКС, I т. о., определение № 397 от 11.06.2015г. по ч. гр. д. № 2600/2015г. на ВКС, IV г. о., определение № 106 от 16.05.2017г. по т. д. № 2248/2016г. на ВКС, I т. о. В случая с подадената по реда на чл. 248 ГПК молба е представена фактура №[ЕГН] с дата 05.02.2025г. за сумата от 30 677.51 евро, представляваща адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство пред ВКС по касационна жалба срещу решение №946/25.08.2024г. по в.гр.д.№83/2024г., както и нареждане за плащане на сумата от 60 000 лв. по същата фактура с дата 13.03.2025г. Както е прието в т. 1 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, т.е. със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая по делото не са представени доказателства (съответен банков документ), удостоверяващи факта на постъпване на претендираната сума по банковата сметка на процесуалния представител, т.е. факта на реално извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. По така изложените съображения настоящият състав приема, че претенцията на дружеството за присъждане по реда на чл. 248 ГПК на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена защита в производството пред ВКС, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение