Определение № 219 от 28.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3909/2013 г.
ВКСI търговско отделение28.05.2014 г.докладчик Ирина Петрова
Диспозитив
Оставя без уважение молбата вх.№ 3520/09.04.2014г ., подадена от Д. М. Г. по чл.248 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК, образувано въз основа на подадена от Д. Г. „жалба” срещу постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 265 от 04.04.2014г. по настоящото дело с искане за присъждане на разноските /адвокатско възнаграждение/ за производството по допускане на касационното обжалване. Подадената „жалба” е квалифицирана като молба за изменение на решението в частта за разноските с разпореждането от 10.04.2014г., когато е постановено изпращане на препис на насрещната страна. От [фирма] е постъпил отговор, посочен като такъв „по частна жалба”, в който са изложени подробни съображения срещу поддържаното искане. С определението от 04.04.2014г., с което касационното обжалване по подадената от [фирма] касационна жалба не е допуснато, съставът на ВКС е отказал да уважи искането на Г. за присъждане на разноски за това производство, по съображения, че в представения на л.54 от материалите по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.03.2013г., е отразено настъпилото вече плащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път, но доказателства за това не са били представени, позовавайки се на т.1 на ТР № 6/06.11.2013г Молбата е постъпила в преклузивния срок, но е неоснователна. Няма никакво значение поддържаното в молбата по чл.248 ГПК, че ТР № 6 от 06.11.2013г. не е било прието към момента на депозирането на отговора на Д. Г. на касационната жалба. С приемането и обявяването му то става задължително за съдилищата /чл.130, ал.2 ЗСВ/. За произнасяне по допускане на касационното обжалване делото е били насрочено за 31.03.2014г.-факт известен на страната, която е разполагала с достатъчен срок да съобрази искането си за присъждане на адвокатското възнаграждение със задължението си да представи доказателства за реалното му заплащане- в случая банковия документ. Бездействието има за правна последица неоснователност на искането. Молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Неоснователно е искането на дружеството за присъждане на разноски за настоящото производство. То не е ново /частно/ производство, а част от основното производство и за него присъждане на отделно адвокатско възнаграждение не се следва. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: