Определение № 94 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 57638/02.05.2017 г., подадена от В. И. К. и Н. Д. К., чрез адв. Д. Г. Х., срещу определение № 7933 от 21.03.2017 г. на Софийски Градски съд, IV-г състав, постановено по ч. гр. д. № 729/2017 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на В. И. К. и Н. Д. К. срещу определение от 22.12.2016 г. по гр. д. № 72179/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответника [фирма] за установяване, че недвижим имот – гараж № 13, принадлежи на ищците В. И. К. и Н. Д. К., както и в частта по иска с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване, че процесният имот не принадлежи на ответника [фирма]. В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна. По допустимостта на касационното обжалване. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът заявява, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, като е налице противоречива съдебна практика, /цитирам/: „По въпросите за процесуалната легитимация и наличието на правен интерес от обективното съединяване на отрицателните и положителните установителни искове, и по-конкретно може ли искът по чл. 440 от ГПК – отрицателен установителен, който цели отричане на принадлежност на имуществено право на длъжник по изпълнението, към който е насочено принудително изпълнение, да се съчетае и разгледа с признаване на принадлежността на правото към патримониума на ищеца и отричане принадлежността на същото към патримониума на ответника, длъжник по изпълнението. “ Твърди се, че правният въпрос е идентичен с поставения в т. 4 от образуваното тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и е формулирано искане за спиране на настоящото дело до постановяване на решение по посоченото тълкувателно дело. С исковата молба касаторите в настоящото производство са предявили срещу [фирма] и [фирма] обективно и субективно кумулативно съединени положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, с които искат спрямо двамата ответници да бъде едновременно признато за установено, че ищците са собственици на недвижим имот – гараж № 13, с административен адрес [населено място], район „В.“, [улица], срещу който са предприети действия по принудително изпълнение в производството по изп. дело № 20158400400156 на ЧСИ М. Ц., рег. № 840, образувано по молба на взискателя [фирма], както и че ответникът [фирма] – длъжник в изпълнителното производство, не е собственик на процесния имот. Изложени са твърдения, че ищците са придобили имота по давност и са го владели непрекъснато, считано от 09.02.2005 г., включително и към момента на налагане на възбраната по изпълнителното дело, както и че не са подали жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК. С решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от установяване спрямо един и същи ответник, че ищците са собственици на имота и едновременно с това – че ответникът [фирма], не е собственик на имота, тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си предмета на отрицателния установителен иск за собственост по отношение на един и същи имот. Прието е, че ищците имат правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо собствените си права върху процесния гараж и да предявят положителен установителен иск за собственост срещу предишния му собственик, който формално се легитимира като такъв чрез съответен документ за собственост и е длъжник в изпълнително производство, но доколкото взискателят по делото [фирма] не оспорва пряко правата им, за тях липсва правен интерес от положително установяване спрямо него, че правото на собственост върху процесния имот им принадлежи. Изложени са мотиви, че обвързващата сила на съдебното решение по вещни искове се разпростира и по отношение на третите лица – кредитори, когато възможността им да се удовлетворят зависи от принадлежността на вещта към имуществото на длъжника и кредиторът ще бъде обвързан от съдебното решение по положителния установителен иск за собственост срещу длъжника [фирма]. Настоящият състав на ВКС, II г. о., констатира, че: С разпореждане от 16.09.2015 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ВКС, Гражданска и търговска колегии, допълнено с разпореждане от 28.01.2016 г. и разпореждане от 28.11.2016 г., за приемане на тълкувателно решение по някои въпроси на изпълнителното производство в т. ч. по въпроса: „Допустим ли е искът по чл. 440 ГПК (чл. 336 от ГПК (отм.)) за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правомощията по чл. 435, ал. 4 ГПК (чл. 332, ал. 2 ГПК (отм.)) изключват ли правния му интерес от този иск?“. Касационният съд намира, че разглеждането на настоящата частна касационна жалба е в зависимост от така поставения въпрос. С оглед на изложените съображения и по аргумент от чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: