Определение № 8102 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6906/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. П. И., от [населено място], срещу определение № 19170 от 18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4347/2026 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се задължи кмета на Столична община да състави констативни актове по чл. 224а, ал. 2 във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и временно да спре строежа до приключване на производството или делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. Ответникът - кметът на Столична община, чрез юрисконсулт Димитрова, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Л. И. срещу отказ на кмета на Столична община да състави констативен акт по нейна жалба и да спре строеж в ПИ с идентификатор 14831.6501.2569 по КККР на [населено място], като производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като в хипотезата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнати граждани и специалната норма на чл. 214, т. 3 от ЗУТ не предвижда обжалване на отказите за издаване на актове по чл. 224а от ЗУТ. Посочил е, че правомощията за спиране изпълнението на строеж принадлежат единствено на органите по чл. 224, ал. 1 и чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ в израз на упражнената от тях оперативна самостоятелност, в чиято преценка е да образуват или не такова производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Видно от съдържанието на подадената от Л. И. жалба пред Административен съд София - град, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е отказ на кмета на Столична община да състави констативен акт и да издаде заповед по чл. 224а във вр. с чл. 224, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ по повод нейни молби за извършващо се незаконно строителство в съседен имот. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. В ЗУТ липсва правна норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за извършващо се строителство с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ или по подадена жалба срещу такова строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Органът действа служебно в производството по установяване, спиране на изпълнението и премахване на незаконни строежи по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ или чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ при наличие на някое от основанията, предвидени в закона. В тази връзка съответното производство не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като тези лица не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Въз основа на сигнала следва да се извърши проверка, за резултатите от която в случая жалбоподателката е уведомена. Лицата, подали жалби срещу извършващ се незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 224а от ЗУТ, съответно по чл. 225а от ЗУТ, не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за спиране на изпълнението или премахване на незаконен строеж е неговият собственик или извършител. Евентуално нарушеното си право на собственост тези лица могат да защитят по общия исков ред. Предвид изложеното в случая липсва формиран отказ – изричен или мълчалив, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за кмета на общината да издаде по подаденото до него искане административен акт по чл. 224а от ЗУТ, касаещ извършването на незаконно строителство от друго лице в съседен имот. Както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство. По изложените съображения определението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Столична община 103 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,